През август 1841 г. близо до град Лебанон в щата Тенеси върху тютюнево поле пада необичаен дъжд. Заедно с червените капки от небето са падали парченца месо и мазнина. Учен от това време е изследвал пробите и е потвърдил, че това наистина са животински тъкани. Как са се озовали в небето и до днес не е известно със сигурност, а този случай е останал в историята като един от най-странните „кървави дъждове“.
Робите гледат с ужас кървавия дъжд – художествена интерпретация
Червени капки и парченца плът в тютюневото поле
Първите хора, които са забелязали странния дъжд, са били двама роби, които са работели на полето. Те чули как капките удрят тютюневите листа и видели, че водата е наситено червена. Заедно с нея от небето са падали дребни парченца, приличащи на месо и мазнина.
Хората са отнесли изцапаните листа на стопанина на фермата, Е. М. Чандлър, а той бързо е разказал за случилото се на съседите си. Фермата почти веднага се е превърнала в атракция: местните жители са писали за дъжда на роднините си, а вестниците, включително и тези от далечни места, са препечатвали новината.
Да погледнат мястото са пристигали хора дори от други градове. Един от гостите, Уилям Купър, е записал в дневника си, че миризмата на падналото вещество е била отвратителна и се е разпространила из цялата околност. Според неговата оценка, ивицата на падналия „дъжд“ е била с ширина около 37–55 m. За тази история разказват авторите на сайта Popular Science.
Ученият потвърди, че от небето са паднали животински тъканиЗа да се разбере какво точно е това, пробите са изпратени на Джерард Труост, известен учен и колекционер на природни екземпляри. Когато отворил пратката, той веднага усетил миризмата на гнило месо. След задълбочено проучване Труост стигнал до еднозначно заключение: това е животинска тъкан, при това изцяло от земно произход, а не нещо „небесно“.
Докладът за случая е публикуван в списанието American Journal of Science. Труост също предлага своя версия. Според него силен вятър е могъл да вдигне във въздуха част от разлагащия се труп и да я отнесе в гръмотевичен облак. Там тя предполагаемо е останала полутечна, а след това е паднала на земята.
Отговорът на въпроса „какво е това“ е бил получен, но въпросът „как се е озовало там“ останал отворен. Освен това този дъжд имал история, която за хората от онова време означавала много повече от химическия анализ.
Дъждът в плантацията на Тенеси, свободна интерпретация
Кървавият дъжд напомнил за въстанието на Нат Търнър
Точно десет години преди това, през 1831 г., в окръг Саутхемптън, Вирджиния, робът-дърводелец и проповедник Нат Търнър започнал да вижда знамения. Той разказвал за странни огньове в небето и за капки кръв върху царевицата, сякаш това била небесна роса. По-късно той намери в гората листа, покрити с кръв, и е сметнал това за знамение.
Скоро след това Търнър организира едно от най-кървавите въстания на робите в историята на САЩ. От 21 до 23 август 1831 г. той и неговите привърженици убиват 55 бели.В отговор местните милиции и тълпи от линчуващи убиват неизвестен брой чернокожи, както роби, така и свободни. Търнър и част от неговите привърженици са осъдени на смърт и екзекутирани.
Ето защо през 1841 г. мнозина възприемат кръвта върху тютюневите листа като повторение на онези знамения. Белите южняци са се страхували от ново въстание. В Севера пък са видели в събитието упрек отгоре към робовладелците. Вестник The Wisconsin Enquirer на 10 септември 1841 г. пише, че северняците сравняват дъжда в Лебанон с кървавите капки преди въстанието на Търнър и го считат за предупреждение към южните щати
Изображение на Нат Търнър. Източник: popsci.com
Обвинението в измама пада върху самите свидетели
Тайната така и не е била разкрита докрай, а с течение на времето случилото се е било списано като измама. За виновни бяха обявени именно онези двама роби, които първи са видели дъжда. Все пак още през декември 1841 г. списанието The Western Journal of Medicine and Surgery публикува опровержение на тази версия.
Писателят и изследовател на кървавите дъждове Том Максуел счита, че на хората просто им е нужно някакво обяснение, въпреки че то може да бъде невярно. Според него на мнозина тогава им е било удобно това да се окаже именно шега: така историята престанала да бъде неприятен знак за робското общество.
Кървавите дъждове и червената вода се обясняват по различни начиниСлучаят в Тенеси далеч не е първият и няма да е последният. За кървавите дъждове се споменава в „Илиада“ и в Библията, те са описани в Древен Рим и в средновековна Ирландия, а съобщения за тях постъпват и днес.
Жените простират бельо под червените капки над града
През XIX век учените са започнали да изследват подобни находки под микроскоп. Според Максуел в тези случаи винаги се е оказвало, че става дума за кръв и животински тъкани. Споровете вече са се отнасяли до друго: как всичко това се е озовало в небето. Днес изследователите разглеждат тези въпроси поотделно: първо изясняват какво точно е паднало, а след това търсят обяснение как то се е издигнало в въздуха.
Падащото месо най-често се обяснява по същия начин, както го прави Труост: силна буря може да отнесе остатъци от труп, а може и лешояд да изпусне плячката си. Такива метеорологични куриози са известни: описани са дъждове от риба, торнадо с насекоми и дори жаби, падащи от небето.
С червената вода нещата стоят по друг начин. Обикновено тя се оцветява не от кръв и не от плът, а от прах или микроскопични организми. Преди това е било трудно да се определи какво е това. Изследователят от Техническия университет в Хемниц Патрик Маккаферти казва, че хората от миналото просто не са разполагали с необходимите научни инструменти. Червеният дъжд на пръв поглед им се е струвал като Божие наказание, а християните, запознати с библейските пророчества за края на света, били готови да виждат в него кръв.
Червен дъжд в индийския щат Керала през 2001 г.Ярък съвременен пример за това се появи в индийския щат Керала по време на мусонния сезон през 2001 г. Там няколко пъти валя дъжд с цвят на кръв, и този път учените успяха да съберат проби.
Една група изследователи откри във водата спори от водорасли, които придавали червения цвят. Друга група е взела решение, че дъждът е оцветил праха, донесен от вятъра от пустините на Западна Азия. Трета група е изказала най-смелата версия: че във водата са се оказали частици, подобни на бактерии, които са попаднали в атмосферата от разпаднала се комета.
Кървавите дъждове наистина често съвпадат по време с падания на метеори или комети, и тази връзка е изследвана, между другото, и от Маккаферти. Но космическото обяснение не получи широка подкрепа. Така че дори за добре проучения случай в Керала няма единен отговор.
Маккаферти предупреждава да не се отхвърлят подобни истории. Той припомня, че Френската академия на науките някога се е подигравала на разказите за камъни, падащи от небето, и е наричала метеоритите камъни, ударени от мълния. По-късно се е оказало, че камъни от небето все пак падат. Максуел пък смята, че пред необяснимото най-честно е да признаеш: „Не знам“. За дъжда в Лебанон това засега е единственият честен отговор.
Липсата на окончателни отговори на всички въпроси е нормално състояние за честната наука. Когато изследователите се сблъскват с явление, което засега не може да бъде обяснено докрай, не е нужно да обявяват очевидците за измамници. Понякога просто трябва честно да признаем, че на света все още има явления, които засега не можем да обясним.