Учени от Чикагския университет откриха механизъм, чрез който блокадата на TET2 възстановява противотуморния отговор след облъчване
Блокадата на протеина TET2 може да възстанови способността на имунната система да атакува тумори след лъчева терапия. Това показва изследване на учени от Чикагския университет, според което механизмът има потенциал да повиши ефективността на стандартното лечение и да ограничи развитието на метастази.
След токсична лъчева терапия имунните клетки често губят защитните си функции и спират да се противопоставят на раковите клетки. Изследователите са установили, че ключова роля в този процес играе именно TET2.
Как лъчетерапията активира TET2
Според резултатите след облъчване активността на TET2 се повишава в миелоидните клетки на костния мозък. Под въздействието на протеина тези клетки започват да потискат други компоненти на имунната система и така пречат на организма да се бори с тумора.
Учените са изяснили и молекулярната верига: лъчевата терапия активира протеина p53, който реагира на увреждането на клетките. Той задейства работата на TET2 в костния мозък още в рамките на 24 часа след облъчването. В резултат TET2 променя химическите маркировки върху РНК, което води до уплътняване на хроматина и потискане на гените на интерферон тип I, необходими за противотуморния имунен отговор.
Данни от пациенти и експерименти с животни
За да изследват механизма, учените са анализирали кръвни проби от 33 пациенти с недребноклетъчен рак на белия дроб в четвърти стадий. Доброволците са получавали комбинация от високопрецизна лъчева терапия и два имунотерапевтични препарата – ниволумаб и ипилимумаб. При пациентите, които не са отговаряли на лечението, активността на TET2 е била най-висока.
След това изследователите са провели експерименти върху мишки с рак на дебелото черо, меланом и рак на белия дроб. При животните без TET2 в миелоидните клетки след облъчването туморът е растял по-бавно, мишките са живели по-дълго, а броят и размерите на метастазите в белите дробове са намалявали.
Нов тип имунни клетки – MDAC
Блокирането на TET2 позволява запазването на активността на интерфероновите гени. В резултат миелоидните клетки придобиват нови свойства и се превръщат в непознат досега тип имунни клетки, наречени от изследователите MDAC. Те представят фрагменти от туморни протеини на CD8+ Т-клетките и им помагат да разпознават и унищожават раковите клетки. Трансплантацията на MDAC при животни с тумори също е забавила растежа на рака.
Тестове с инхибитор и следващи стъпки
На следващия етап учените са тествали експериментален препарат, блокиращ TET2. В комбинация с лъчева терапия той е забавял растежа на туморите, намалявал е броя и размерите на метастазите в белите дробове и е засилвал отговора към имунотерапията в експерименти с мишки.
Изследователите смятат, че въздействието върху TET2 може да се превърне в нов начин за повишаване на ефективността на стандартното лечение. Екипът вече проучва възможностите за прилагане на инхибитори на този протеин в комбинация с лъчева терапия при пациенти в рамките на ново проучване. При успех новият подход би могъл да осигури ефективна профилактика срещу развитието на метастази.