Учени от ТУ Делфт демонстрираха контрол върху ядрото на атом при слаба връзка с електрона

Изследователи от Технологичния университет в Делфт (Нидерландия) са постигнали управление на спина на ядрото на отделен атом, използвайки радиочестотни сигнали, подавани през иглата на сканиращ тунелен микроскоп. Резултатът е неочакван, тъй като досега се смяташе, че при слаба връзка между ядрения и електронния спин директното въздействие върху ядрото по този начин е невъзможно.

В експеримента е използван модифициран сканиращ тунелен микроскоп, който позволява насочване на електрически сигнали към отделен атом. Учените са усъвършенствали метода на двойния магнитен резонанс, за да влияят независимо на спина на електрона и на спина на ядрото – квантови характеристики, свързани с магнитните състояния на частиците. Досега ядреният спин се изследваше главно косвено чрез свръхфиното взаимодействие с електронния спин, което води до частично квантово заплитане на тези състояния.

По време на експеримента изследователите са подавали едновременно два сигнала: единият с честота, съответстваща на превключванията на електронния спин, а другият – на ядрения. Това е позволило да се изследва ефектът на всеки сигнал поотделно. Установено е, че ориентацията на ядрения спин може да се променя дори когато той е слабо свързан с електронния и тези състояния до голяма степен губят заплитането си. Характерните честоти на ядрения спин са 100–1000 пъти по-ниски от тези на електронния спин.

Защо ядрото реагира на електрическите сигнали на микроскопа при толкова слаба връзка с електрона, тепърва предстои да бъде изяснено теоретично. Учените все още не са готови да дадат отговор на този въпрос.

Значение за квантовите технологии

Откритието е важно за квантовите технологии. Ядрените спинове са по-слабо чувствителни към влиянието на околната среда в сравнение с електронните, което означава, че записването на квантова информация с тях би било по-надеждно и би позволило по-дълго съхранение. Освен това кубити на базата на ядрени спинове биха могли да намалят грешките при квантови изчисления. За да се стигне до практическо приложение обаче, първо трябва да се разбере какво точно се случва в експеримента – за което ще е нужно време.