Следвай Kaldata в Google: Слушай статията0:00 / ~7:551×

В Молдова се случи мащабно изтичане на данни от държавните информационни системи. Според предварителните оценки на властите хакерите са откраднали данни за около 750 хиляди души, което представлява почти една трета от населението на страната. За да се спре атаката, се наложи да бъдат изключени десетки държавни услуги.

Злоумишлениците са действали в периода от 19 до 23 октомври 2026 г. За няколко дни хакерите са се опитали да получат информация за около един милион уникални идентификационни номера на граждани (IDNP). Според предварителните резултати от разследването са успели да извлекат набори от данни, свързани с около 750 хиляди идентификатора. Точният мащаб на изтичането на данни все още се установява.

Сред откраднатата информация се оказаха имена, фамилии, дати и места на раждане, снимки, данни за най-близките роднини, шофьорски книжки и регистрирани автомобили. Злоумишлениците също така получиха достъп до информация за компании, принадлежащи на граждани, здравно осигуряване, семейни лекари, социални помощи, пенсии и инвалидност.

Още по темата:

Как беше атакувана изборната инфраструктура на Молдова при предишни хакерски опити?

Изтичането засяга и финансова информация. В разпореждане на нападателите са могли да попаднат IBAN номерата на банкови сметки, данни за данъчни задължения и история на плащанията чрез държавната платформа MPay. Властите уточниха, че не всички изброени категории данни са били достъпни за всеки засегнат. При това информацията за банковите карти, според резултатите от проверката, не е била засегната.

Хакерска атака срещу държавни информационни системи Как е извършена атаката срещу държавните услуги

Първоначалното разследване показа, че хакерите са се възползвали от уязвимости в държавните електронни услуги, достъпни от интернет без задължителна автентификация. Получената информация им е позволила да извършват допълнителни заявки към информационните системи и да извличат лични данни. Властите все още не са разкрили конкретните уязвимости и не са съобщили кои точно компоненти на инфраструктурата са били първоначалната точка на проникване.

Спецификата на атаката е свързана с неправилното регистриране на основанията за обработка на личните данни. Поради грешка в логването гражданите са могли да виждат в историята на достъпа своите данни в приложението EVO заявки.

Мащабът на подозрителната активност се оказа значително по-голям от броя на засегнатите лица. Още в първото съобщение за атаката от 24 октомври молдовските власти споменаха за около 11 милиона заявки към държавните цифрови услуги. Заявките са били насочени към неразрешено получаване на лична информация. Откритата активност принуди специалистите спешно да ограничат достъпа до инфраструктурата.

Реакция на властите и постепенно възстановяване

На 23 октомври към 11:30 ч. специалистите спряха неоторизираното извличане на данни. В същия ден властите превантивно изключиха 82 държавни цифрови услуги и над 30 информационни системи и административни панели. На отговорните институции бяха предадени технически препоръки за отстраняване на уязвимостите. Масовото изключване засегна достъпността на държавните електронни услуги за населението.

Само че, след блокирането на първоначалната атака, опитите за проникване продължиха. На 25 октомври около 02:00 ч. специалистите откриха и предотвратиха нов опит за неоторизиран достъп едновременно към няколко държавни услуги. На сутринта на 27 октомври, около 07:00 часа, системите отново регистрираха опити за извличане на информация. Според властите и двете последващи атаки се оказаха неуспешни.

Молдовските ведомства постепенно възстановяват достъпа до електронните услуги след отстраняване на уязвимостите и повторни проверки на сигурността. Към вечерта на 27 октомври бяха възобновени още 11 услуги, включително получаване на справки за съдимост, апостилиране на документи, издаване на извлечения от държавните регистри и потвърждаване на гражданство. Повечето от засегнатите услуги вече са претърпели необходимите корекции.

Прекъсване на дигитални държавни услуги и киберсигурност Рисковете за гражданите и ход на разследването

До момента разследването не е установило неразрешени промени в данните в държавните регистри. Властите специално подчертаха, че достъпът до информация за недвижими имоти или фирми не означава възможност за прехвърляне на собственост. Наличието на IBAN номер също само по себе си не позволява теглене на пари от банкова сметка. Само че събраните данни могат значително да повишат убедителността на измамните обръщения.

Основната заплаха за гражданите в момента са опитите за измама чрез използване на открадната информация. Престъпниците могат да се представят за банкови служители или държавни служители, да посочват истинските лични данни на жертвата и под този претекст да изискват парола, код за потвърждение или превод на пари.

Молдовските власти призоваха да се проверяват подозрителните запитвания чрез официалните канали и да не се извършват финансови операции по молба на непознати хора.

Разследването се води от Агенцията за електронно правителство, Агенцията за киберсигурност, Службата за информационни технологии и киберсигурност, Службата за информация и сигурност и правоохранителните органи. Към разследването е включен Националният център за защита на личните данни. Специалистите продължават да изясняват обстоятелствата около проникването, действителния обем на откраднатата информация и възможни допълнителни уязвимости.

Самоличността на нападателите все още не е установена. Властите също така не разкриват информация за евентуална продажба на откраднатите данни или използването им в последващи престъпления. Държавните институции си сътрудничат с банките и телекомуникационните оператори, за да предупредят гражданите за вероятни измамни схеми и да засилят защитата на цифровите услуги.

За Молдова настоящата атака се превърна вече във втория голям инцидент в държавните информационни системи за 2026 г. През април злоумишленици компрометираха базата данни на медицинските заведения в страната. Връзка между двата инцидента не е установена, само че изтичането на данни през октомври засегна значително по-широк набор от лични данни и наложи мащабно прекъсване на държавните цифрови услуги.