Следвай Kaldata в Google: Слушай статията0:00 / ~5:241×

Платили сте си за място до прозореца, самолетът лети на 11 километра височина, а навън се разкрива великолепна гледка към облаците и земната повърхност. Тъкмо посягате към телефона, за да направите снимка, когато стюардесата ви моли да спуснете щората. И то посред бял ден. Защо авиокомпаниите държат прозорците да бъдат затворени, след като гледката е една от най-приятните части на пътуването?

Ако сте летели предимно по кратки маршрути из Европа, вероятно изобщо не сте се сблъсквали с подобна практика. При полетите с продължителност час-два обикновено няма причина салонът да бъде затъмняван. При междуконтиненталните пътувания, които могат да продължат 10, 12 или дори 15 часа, ситуацията е съвсем различна. Там спускането на щорите често е част от организацията на почивката на пътниците, а не изискване, свързано с конкретна държава или територия.

Как авиокомпаниите създават нощ посред бял ден

При продължителните полети авиокомпаниите се стремят да осигурят няколко часа сън, особено когато пътниците пресичат множество часови зони. Обикновено след първото хранене осветлението постепенно се намалява, обслужването се ограничава и салонът преминава в своеобразен нощен режим.

Проблемът е, че навън може да е съвсем светло. На височина около 10–12 километра самолетите често летят над облаците, а слънчевите лъчи проникват директно през прозорците. Достатъчна е дори една отворена щора, за да освети няколко реда седалки и да наруши съня на пътниците. Силната светлина затруднява използването на екраните, а директното огряване може да доведе и до неприятно нагряване около прозорците.

Защо авиокомпаниите не искат да гледаме през прозорците по време на дълги полети?

Затова екипажът моли всички да спуснат щорите, така че в салона да се поддържат сравнително равномерни условия за почивка. Идеята е проста – когато навън е ден, но пътниците имат нужда от сън, авиокомпанията се опитва да създаде изкуствена нощ.

Полетите, при които Слънцето изобщо не залязва

Особено интересна е ситуацията при маршрутите, преминаващи през полярните райони. Дълги години част от полетите между Северна Америка и Азия използваха въздушни коридори през Арктика и Сибир, тъй като сферичната форма на Земята прави тези маршрути по-кратки, отколкото изглежда на обикновената географска карта.

През лятото обаче там се наблюдава явлението „полунощно слънце“, при което Слънцето остава над хоризонта денонощно. Така самолетът може да прекара часове наред в непрекъсната дневна светлина, независимо че според часовника отдавна е настъпила нощ.

Това обяснява и защо някои пътници свързват спускането на щорите с навлизането в руското въздушно пространство. Всъщност няма общо авиационно правило, което да изисква прозорците да бъдат затваряни специално над някакви обекти с цел да не ги видите. Същата практика се среща при продължителни полети над Атлантическия и Тихия океан и по множество други маршрути.

Защо авиокомпаниите не искат да гледаме през прозорците по време на дълги полети? А можем ли да откажем да затворим щората?

Тук идва и въпросът, който вероятно си задават много пътници: след като сме платили за място до прозореца, не би ли трябвало да имаме право сами да решаваме кога да го използваме?

Отговорът зависи от конкретната ситуация. Няма универсално международно изискване щорите да стоят затворени по време на целия полет. Когато екипажът просто насърчава пътниците да ги спуснат заради комфорта на останалите, можете учтиво да попитате дали е възможно да оставите прозореца открит за кратко, например за да направите снимка.

Ако обаче получите изрична инструкция от кабинния екипаж, най-разумно е да я спазите. Авиокомпаниите имат собствени процедури, а указанията, свързани с безопасността, са задължителни. При някои съвременни самолети, като Boeing 787 Dreamliner, традиционните механични щори дори са заменени от електронно затъмняващи се прозорци, чието управление може да бъде ограничавано централизирано от екипажа.

Има и един любопитен парадокс. При излитане и кацане много авиокомпании изискват точно обратното – щорите да бъдат отворени. Тогава причината е безопасността, защото пътниците и екипажът трябва да имат видимост навън и да могат бързо да забележат евентуална опасност.

Така че следващия път, когато стюардесата ви помоли да спуснете щората, не бързайте да се ядосвате за пропуснатата гледка. Най-вероятно тя просто се опитва да осигури няколко часа спокойствие на останалите пътници. А ако навън има нещо наистина интересно, винаги можете учтиво да помолите да надникнете за момент.