Следвай Kaldata в Google: Слушай статията0:00 / ~2:351×

Учени откриха, че някои ракови клетки избягват унищожението след химиотерапия, преминавайки в специфично „зомби“ състояние. В него те отделят сигнални молекули, които привличат имунните клетки и задействат процеси на възстановяване на тъканите, което позволява на раковите клетки след известно време да възобновят растежа си. Учените са открили съединения, способни избирателно да унищожават такива клетки.

Изследователи от Тринити Колидж в Дъблин постигнаха пробив в разбирането на механизма, чрез който раковите клетки се маскират от действието на химиотерапевтичните препарати. Оказа се, че оцелелите клетки преминават в състояние на преждевременно стареене, което наподобява състоянието на „зомби“.

Механизмът на „зомби“ клетките след химиотерапия

В резултат на това клетките спират да се делят, но в рамките на няколко дни след химиотерапията могат да се увеличат почти десетократно и да активират гени, свързани със заздравяването на раните. Такива клетки отделят повече възпалителни сигнални молекули, които привличат имунните клетки по измамен начин и задействат възстановителни процеси. В крайна сметка, благодарение на действието на този механизъм, туморът получава условия за по-нататъшен растеж и възстановяване след химиотерапията.

Следващите експерименти показаха, че важна роля в този процес играят протеините-инхибитори на апоптозата (IAP). Те блокират действието на рецепторите, които се активират в отговор на увреждане на ДНК при химиотерапия. Тези рецептори задействат програмата за самоунищожение на клетката, но IAP протеините позволяват на някои туморни клетки да избегнат гибелта.

Блокиране на защитните протеини на тумора

Когато учените са използвали съединения за блокиране на IAP, те са унищожавали избирателно такива клетки, образували се след химиотерапията.

Авторите смятат, че инхибиторите на IAP ще могат да се прилагат след химиотерапия, за да се лишат туморните клетки от защитата им и да се повиши ефективността на лечението. Предстоящите изследвания ще позволят да се оцени потенциалът и безопасността на този подход за човешкия организъм.