Скандалът със заличаването на сатирични страници във Facebook непосредствено преди президентските избори в България вече получи международен отзвук. Германският евродепутат от Зелените Сергей Лагодински се обърна публично към председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и еврокомисаря Майкъл Макграт с настояване да бъде проверено дали премахването на страниците е извършено в нарушение на европейските правила.
Повод за реакцията му е изчезването на популярните страници „Копейкин“, „Пуйло“ и BG Elves, известни с политическата си сатира и критиките към Кремъл и българските управляващи. Те станаха недостъпни на 24 октомври, само ден преди президентския вот, а впоследствие бяха премахнати и създадените на тяхно място нови страници.
В публикация в социалната мрежа X Лагодински определя случилото се като цензура и обвинява българското правителство в намеса. Според него Европейската комисия трябва да установи дали действията са законосъобразни, преди подобни практики да се превърнат в траен проблем за демокрацията в страната. Евродепутатът прави и остро политическо сравнение с управлението на Виктор Орбан в Унгария.
Европейските правила не дават право на политическа цензура
Особено внимание Лагодински отделя на Акта за цифровите услуги (Digital Services Act, DSA) – европейския регламент, който определя задълженията на големите онлайн платформи по отношение на незаконното съдържание, прозрачността и защитата на потребителите.
Посланието на евродепутата е, че този регламент не бива да се използва като оправдание за ограничаване на законното политическо изразяване. Според него случаят заслужава вниманието на европейските институции именно заради съвпадението между премахването на страниците и провеждането на изборите.
Тук обаче има съществена подробност. Към момента няма публично представени доказателства, че българското правителство е разпоредило свалянето на страниците. Не е известно и дали действията са резултат от автоматизираните механизми за модериране на Meta, от множество потребителски сигнали или от друг вид искане към платформата.
Премиерът Румен Радев отхвърли твърденията за правителствена намеса. От Министерството на вътрешните работи също заявиха, че дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП няма отношение към деактивирането на страниците.
КРС поиска обяснение от Meta
Междувременно Комисията за регулиране на съобщенията съобщи, че е отправила запитване към Meta във връзка със случая. Регулаторът уточни, че не е бил официално сезиран с жалба за премахването на страниците, но следи развитието на ситуацията.
КРС има функции по прилагането на Акта за цифровите услуги в България, като контролира определени задължения на онлайн платформите. Комисията обаче не взема решения какво конкретно съдържание да бъде публикувано или премахнато от Facebook.
Случаят предизвика още по-силна реакция, след като администраторите на засегнатите страници започнаха да създават техни заместители, които бързо привлякоха хиляди последователи. Част от новите страници също бяха деактивирани, което засили съмненията, че проблемът надхвърля единично решение на системите за модериране.
Втори конфликт между Лагодински и българските власти за броени дниРеакцията на германския евродепутат идва само дни след друг негов остър сблъсък с българското правителство. Лагодински беше сред критиците на позицията на София по отношение на руските хибридни заплахи в Черноморския регион.
В приета през миналата седмица резолюция Европейският парламент изрази тревога от реакцията на българските власти към руските действия в Черно море. Документът призова България към по-активно сътрудничество със съюзниците и по-конкретни мерки срещу заплахата от дронове.
Сега спорът се пренася от въпросите на сигурността към свободата на словото и политическата сатира в интернет.
Дали Европейската комисия действително ще започне проверка, все още не е известно. Публичният призив на Лагодински не означава автоматично откриване на официално производство.
Отговорът на Meta обаче може да се окаже решаващ. Той трябва да изясни защо няколко политически сатирични страници са изчезнали почти едновременно в навечерието на изборите и дали при премахването им са били спазени правилата на самата платформа и европейското законодателство.
Защото независимо от политическите пристрастия и съдържанието на конкретните публикации, въпросът е принципен: кой, на какво основание и при какви гаранции може да ограничава публичното изразяване в социалните мрежи?