Въпреки разпространения мит, стената е твърде тясна и с малък контраст, за да бъде различена с невъоръжено око от орбита, сочат данни на NASA и разкази на астронавти

Великата китайска стена, често сочена за единственото човешко творение, видимо от космоса, всъщност е почти неразличима с невъоръжено око от околоземна орбита. Това потвърждават както разкази на астронавти, така и обяснения на NASA.

Първият китайски тайконавт Ян Лиуей, който лети през 2003 г. с „Шънчжоу-5“, след завръщането си признава, че не е видял стената от космоса. NASA обяснява, че дори от Международната космическа станция (МКС), която лети на около 400 км височина, съоръжението е твърде незабележимо на фона на земната повърхност.

Причината: тясна и с малък контраст

Общата дължина на Великата китайска стена се изчислява на около 21 196 км, но това не е едно непрекъснато съоръжение, а множество участъци от различни епохи, включително разрушени укрепления. Основният проблем за видимостта е, че стената е много дълга, но твърде тясна – на много места ширината ѝ не надвишава 6 метра, приблизително колкото малък път. Освен това камъните и почвата по цвят почти се сливат с околните хълмове, така че от стотици километри човешкото око не различава толкова тънка линия.

Снимки има, но с телеобективи

През ноември 2004 г. астронавтът Лерой Чиао прави една от първите потвърдени снимки на стената от МКС, използвайки фотоапарат с телеобектив от 180 мм. Самият той не е видял стената с очите си и не е бил сигурен, че е заснел именно нея. През 2021 г. астронавтът от ЕКА Томас Песке също заснема стената, но с обектив от 1150 мм, като се ориентира по околния пейзаж, тъй като дори през визьора съоръжението е неразличимо.

През 2004 г. на космическа снимка Китайската стена погрешно е приета за обикновена река.

От Луната – невъзможно

Твърдението, че стената се вижда от Луната, също е невярно. От разстояние почти 384 хиляди километра човешкото око не може да различи подобен обект – това е около хиляда пъти по-далеч от орбитата на МКС. Снимки на Земята от мисията Artemis II през 2026 г. показват цялата планета, но отделни сгради и пътища не се разграничават.

Градовете и пътищата се виждат по-добре

Обратно на популярния мит, от околоземна орбита се забелязват много други следи от човешка дейност: големи градове, летища, магистрали, мостове и язовирни стени. Особено ясно се виждат нощните светлини на градовете, които ярко се открояват на тъмната страна на Земята. Китайската стена не е осветена по цялата си дължина и почти не се различава по цвят от терена, затова отстъпва дори на много по-къси съоръжения.

Митът е по-стар от космическата ера

Вярата, че стената се вижда от Луната, съществува още преди началото на космическите полети. През 1923 г. списание National Geographic твърди, че това е единственото съоръжение, създадено от човека, което може да се различи от лунната повърхност. По-късно историята се разпространява в популярни сборници с факти – десетилетия преди полета на Гагарин и кацането на Луната.

Към момента няма научни доказателства, че Великата китайска стена може да бъде видяна с невъоръжено око от космоса.