Много от обектите в Млечния път, трептят, светят и пулсират по своеобразен начин. От прекъснатите шумове на пулсара до внезапното избухване и бавното затихване на светлината от нова, астрономите добре познават различните преходни промени, през които преминават космическите обекти. Би било грешка обаче да се мисли, че списъкът с небесните странности е изчерпан.
В тази връзка астрономи съобщават, че са наблюдавали обект, който се държи по начин, невиждан досега. Този обект се нарича VT J1906+0849, намира се отвъд външното спирално рамо „Норма-Лебед“ на Млечния път и променя силата на ярката си радиосветлина. Кое е странното? Каквото и да захранва обекта, изглежда действа във времева скала от десетилетия.„Източникът“, пишат астрономите в статия, ръководена от Джеси Милър от Калифорнийския технологичен институт „е отдалечен галактически синхротронен преходен обект, който е останал радиоярък в продължение на приблизително две десетилетия, като същевременно проявява променяща се спектрална честота на превръщане и малко видимо разширяване.“ Повечето променящи се обекти, които астрономите откриват в нощното небе се трансформират в относително кратки времеви мащаби – от милисекунди до месеци. Това е тясно свързано с технологията – с начина, по който наблюдаваме небето, и колко дълго го правим подробно. През 90-те години на миналия век много мащабни проучвания започнаха да разглеждат по-внимателно цялото небе, а през годините след това към тях се присъединиха и много други.
VT J1906+0849 за първи път привлече вниманието на астрономите в данните, събрани през 2017 година в рамките на обзора „Very Large Array Sky Survey“ (VLASS). Там, на разстояние от поне 49 000 светлинни години от Земята, отвъд спиралното рамо на галактиката се намираше най-яркото радиопреходно явление, открито от обзора.
С яркост от около 70 милиянски, това беше изключително ярък радиопреходен обект, особено на такова голямо разстояние. Това, естествено, породи въпроси: какво е това и дали не беше пропуснато в данните от предишни проучвания? Така започна добре познатата на астрономите суматоха – търсене на други наблюдения, обхващащи същия участък от небето, и след това проверка как изглеждаше източникът им в тези наблюдения. Имаше няколко радиопроучвания, които бяха обхванали същия участък от небето преди наблюдението на VLASS от 2017 година.
Местоположението на VT J1906+0849 в радиоастрономическите наблюдения от 1996 г. (вляво), 2005 г. (в средата) и 2017 г. (вдясно).
През 1996 година на това място не се виждаше абсолютно нищо в данните, събрани в рамките на NRAO VLA Sky Survey, но към 2005 година това започна да се променя. В хода на няколко проучвания, при които обектът е наблюдаван между 2006 и 2013 година, той е показал общо засилване на яркостта – достигайки пик от около 200 милиянски през 2014 година.
Откритието от 2017 година изглеждаше, че е засякло VT J1906+0849 точно когато той затъмняваше от този пик, но общата крива на яркостта беше толкова странна, че единственият разумен ход беше да се види какво ще се случи по-нататък. Изследователите извършиха последващи наблюдения през 2019, 2024 и 2026 година, като през 2025 година бяха проведени допълнителни наблюдения, които успяха да обхванат частта от небето, в който се намираше VT J1906+0849 и за известно време изглеждаше, че сигнала затихва. Наблюденията от 2019 и 2024 година показаха, че тя постепенно отслабва. След това, в края на 2025 година ситуацията се промени напълно.
Промените в радиояркостта на VT J1906+0849 в продължение на няколко десетилетия, измерени при различни честоти
В данните, получени с помощта на Very Large Array, астрономите наблюдаваха, че VT J1906+0849 отново става по-ярък. Астрономите могат да направят много изводи за даден радиоизточник, като изучават колко ярко свети той при различни дължини на вълните в радиоспектъра. В случая с VT J1906+0849 радиоизлъчването достига пик при определена честота, преди отново да започне да намалява, но този пик не се държи както трябва.
През 2019 година той отново е около 1,9 гигахерца. Към 2024 година се беше изместил надолу до около 0,8 гигахерца, но към тази година той отново се беше повишил до около 2,2 гигахерца. Не е необичайно върхът на яркостта да се измества, но обикновено това става по специфичен начин за конкретно излъчване. Изследователите смятат, че радиовълновото излъчване на този обект произхожда от енергични заредени частици, движещи се през магнитни полета чрез синхротронно излъчване.
Ако източникът беше просто разширяващ се облак от материя, както често е случаят при синхротронното излъчване, би се очаквало променящият се радиоспектър да следва по-предсказуема схема, като пикът се измества към по-ниски честоти с разширяването на облака, но изглежда, че VT J1906+0849 не се разширява особено.
Въпреки драматичните промени в яркостта и радиоспектъра му, изследователите не откриха почти никакви доказателства, че източникът се е разширил през няколкото години на наблюдения. Внезапното връщане към по-високите честоти подсказва, че става дума за нещо доста по-сложно от просто охлаждане и разпръскване на облак от енергични частици. В съчетание с повторното засилване на яркостта, тези улики сочат, че каквото и да прави VT J1906+0849, това е продължителен процес. Има няколко възможности, но три от тях са особено интересни.
Местоположението на VT J1906+0849, както се вижда в оптичния диапазон (горният ред), в близкия инфрачервен диапазон (J, H и K) и в средния инфрачервен диапазон (останалите панели). Тези наблюдения помагат на астрономите да проучат какво би могло да е източникът на загадъчното радиоизлъчване.
Едно от нещата, които могат да засияят и след това да избледнеят с течение на времето е експлозия като нова – но изхвърлената материя би трябвало да показва признаци на разширяване, дори и времевата скала да имаше смисъл, което обаче не е така. Друга възможност е мъглявина, захранвана от пулсар, но колебанията на честотния пик са твърде хаотични.
Това оставя само третата възможност, която е често срещан заподозрян в много космически загадки: черна дупка, която извършва „престъпления“ чрез поглъщане, или черна дупка или неутронна звезда, която акумулира материал от двойна звезда, ако искате да бъдете напълно прецизни в определението. Ако обаче става дума за компактен обект, който си похапва, той се справя изключително добре със скриването на доказателствата. Наблюденията с телескопа „Swift“ на НАСА не успяха да засекат и следа от мощните рентгенови лъчи, които биха се очаквали от такава система на акумулиране, но липсата на засичане не означава непременно липса на излъчване. Има още един обект в Млечния път, който може да ни даде окончателен, решаващ ключ.
SS 433 е обект, разположен на около 18 000 светлинни години от Земята, и е изключително странен. Смята се, че се състои или от черна дупка, или от неутронна звезда, която орбитира с придружаваща звезда на всеки 13 дни, но наистина интересното при SS 433 е какво се случва с материята, която се откъсва от спътниковата звезда. Част от нея пада върху компактния обект, но голяма част се изхвърля обратно в космоса под формата на мощни струи и плътен вятър от диска с материя, който се върти около централния обект.
Този вятър може също да затъмни рентгеновите лъчи, генерирани от процеса на акреция, скривайки част от доказателствата за това, което се случва в сърцевината на системата. Изследователите смятат, че нещо подобно може да се случва и с VT J1906+0849. Ако компактно тяло непрекъснато изстрелва струя от енергични частици в гъст околен вятър, взаимодействието би могло да генерира странното, променящо се радиоизлъчване, като същевременно предотвратява свободното разширяване на излъчващия материал.
Това би могло също да обясни липсващите рентгенови лъчи. Има и още един улика: инфрачервените наблюдения на VT J1906+0849 разкриха доказателства за газ, движещ се със скорост около 2000 километра в секунда, което съответства на мощен изходящ поток. Това е убедителна възможност, но е далеч от потвърдена идентификация. Ще са необходими още наблюдения, за да се определи дали VT J1906+0849 наистина е по-млад роднина на SS 433 или нещо още по-странно.
„VT J1906+0849 подчертава потенциала на радиоизследванията с широк обхват да разкрият популация от скрити галактически акреционни обекти, които са трудни за идентифициране при други дължини на вълната.“
пишат в заключение изследователите