Следвай Kaldata в Google: Слушай статията0:00 / 12:101×

Нидерландската служба за военно разузнаване е имала достъп до екрана на личния iPhone на Джаред Кушнер от началото на 2018 г. и е виждала как зетят и старши съветник на президента на САЩ Доналд Тръмп влиза в емирска банкова сметка, в която през банка в Азербайджан са постъпили стотици милиони долари. Това твърди разследващият журналист Матю Коул в книгата си Princes & Thieves, откъс от която Vanity Fair публикува на 22 октомври. Според разказа му пътят до телефона минава през руското военно разузнаване ГРУ: руснаците първи проникват в устройството, а нидерландците стигат до събраните от тях данни чрез вербуван служител на ГРУ. Кушнер нарече твърденията „пълно безумие“ и заяви, че нищо от описаното не се е случвало.

Руски хакер, превърнат в нидерландски агент

Коул е бивш дългогодишен репортер по националната сигурност в The Intercept, работил преди това като разследващ продуцент в ABC и NBC, и автор на книга за корупцията в 6-и отряд на морските тюлени (SEAL Team Six). Историята си той разказва с позоваване на анонимни източници. Според нея в края на 2017 г. Службата за военно разузнаване и сигурност на Нидерландия (MIVD) научава, че оперативен служител на ГРУ – хакер от даркнет, специализиран в кражбата на банкови данни – пътува за Обединеното кралство с шпионска задача. Със съгласието на британците службата го поставя пред избор: да работи за Нидерландия или да бъде арестуван и съден за шпионаж във Великобритания. Руснакът избира първото. По-късно същата година той дава на MIVD достъп до отдалечен сървър, на който хакерският екип на ГРУ в Ростов пази част от събраните данни. Именно там нидерландците откриват екранни снимки от телефона на Кушнер.

Поглед към чуждия екран

Екипът на службата в Хага се опитва да повтори руския пробив в iPhone X – най-новия модел по онова време, с лицево разпознаване (Face ID), и до началото на 2018 г. открива собствена уязвимост. Достъпът обаче не е пълен. Службата не може да включва микрофона и камерата или да изтегля файлове, но вижда екрана на телефона, докато Кушнер го използва, и запазва всяко изображение на своите сървъри.

Сметката „Алфа“ и 750 млн. долара

Така, според Коул, MIVD наблюдава как Кушнер влиза в сметка във First Abu Dhabi Bank – най-голямата банка в Обединените арабски емирства, чийто председател е Тахнун бин Зайед, брат на емирския владетел Мохамед бин Зайед. Тази сметка, която авторът нарича „Алфа“, не е лична сметка на Кушнер. Неин собственик е Watani Al Emarat – фондация, финансирана от държавата, която по думите на източник на Коул служи и като прикритие за тайни покупки на оръжие от ОАЕ. Кушнер е вписан като лице с право на подпис. От 2017 г. саудитците и емиратците са превели в нея около 750 млн. долара (около 670 млн. евро), като цялата сума е дошла от банка в Азербайджан, която MIVD първоначално свързва с правителството там. Коул описва азерските банки като посредници: срещу такса от 6 до 7% те приемат риали или дирхами и изпращат същата стойност в долари от друга вътрешна сметка, така че при проверка произходът на парите не се вижда.

Фонд за 10 млрд. долара и небостъргачът на Пето авеню

Според Коул идеята се ражда в началото на първия мандат на Тръмп. Мохамед бин Зайед и Мохамед бин Салман, който през юни 2017 г. става саудитски престолонаследник, обсъждат с Кушнер фонд от 10 млрд. долара (около 8,9 млрд. евро) в подкрепа на външнополитическите цели на администрацията, включително стената по границата с Мексико. Големият фонд не се осъществява, но двамата, а по-късно само емирският владетел, внасят поне 2 млрд. долара (около 1,8 млрд. евро) в най-малко две сметки, предназначени за Кушнер. По същото време на семейната компания Kushner Companies ѝ предстои да върне заем от 1 млрд. долара (около 890 млн. евро) за небостъргача на Пето авеню 666. „Джаред търси преки пътища в дипломацията“, казва на Коул източник, запознат със сделката. Според същия човек за емиратците и саудитците подобни суми са нещо обичайно – милиард-два не са нищо за тях и ако им донесат каквото искат, парите са добре похарчени.

Сметката „Бета“ в Израел

Втората сметка, наречена „Бета“, е в Израел. До пролетта на 2018 г. Мохамед бин Зайед прехвърля около 1 млрд. долара „към Израел през Азербайджан“ за Кушнер. Според човек, запознат със сметката, Бенямин Нетаняху е насърчил Кушнер да вложи сумата в Централната банка на Израел, където тя би изглеждала като държавни пари. Коул пише още, че Нетаняху е искал да бъде уведомяван преди всеки превод, а съобщенията са минавали през посланика на САЩ Дейвид Фридман. Част от парите след това е изведена през сметки в Кипър. Според същия източник сумата е била предназначена за лична облага на Кушнер. Самият Коул признава, че не е ясно дали MIVD изобщо е знаела за тази сметка. Не е известно и как точно двамата владетели са организирали плащанията от поне 2 млрд. долара, чиито разходи по думите на автора са си поделили: двете суми, посочени поотделно в книгата, са приблизителни и общо правят около 1,75 млрд. долара (около 1,56 млрд. евро). Трета сметка, отново в израелската централна банка, е емирски фонд за спешна отбрана, чрез който ОАЕ плащат на Израел срещу обещание за защита при масирана иранска атака. Това споразумение е договорено с помощта на Кушнер.

Разминаване във версиите

Версията, която най-бързо обиколи X, се различава от разказа на Коул точно в описанието на сметките. Майкъл Уайс от The Insider, който подготвя книга за ГРУ, написа, че MIVD е открила две сметки – „едната азерска, другата израелска“ – в които са внасяли двамата владетели. При Коул обаче азерска е само банката, през която минават парите, а самите сметки са в ОАЕ и Израел. Нидерландската служба вижда емирската сметка, без да е ясно дали подозира за израелската, а в нея внася само Мохамед бин Зайед.

Какво казва законът

Коул извежда правното значение на твърденията от статута на Кушнер в Белия дом. Като неплатен, но официален служител с достъп до класифицирана информация, той е бил длъжен да декларира всяка сметка, по която има право на подпис или от която има облага. Четирима висши служители от първия мандат на Тръмп – двама съветници по националната сигурност, началник на кабинета и бивш директор на ЦРУ – казват на автора, че не знаят президентът да е разрешавал на Кушнер достъп до сметка на чуждо правителство. Бивш прокурор от екипа на специалния прокурор Робърт Мълър смята, че ако Кушнер е обещал нещо в замяна, дори само разговор с тъста си, може да е нарушил законите за подкупа и за чуждестранните агенти.

Кушнер: „Пълно безумие“

Кушнер отговори броени часове след публикацията в X. Той определи твърденията като пълно безумие, категорично неверни и никога не случили се. Според него не са показани банкови извлечения, данни за преводи, номера на сметки, дати на трансакции или други проверими подробности, а самият той е бил разследван от няколко комисии на Конгреса и от специален прокурор, пред които е дал над 30 часа показания. Той нарече текста на Коул „смесица от фантазия, измислица и активизъм“ и нападна лично автора, като намекна, че той или е психически разстроен, или действа със зъл умисъл. Неговият адвокат заяви пред автора, че „няма сметки и никога не е имало“, и отрече Кушнер да има връзка с фондация Watani. Фридман определи твърденията по свой адрес като „100% неверни“. MIVD отговори на нидерландския вестник AD, че не коментира методи, източници или операции. Към 23 октомври американските и нидерландските медии само преразказват откъса, без да добавят собствено потвърждение.

Частно лице, което преговаря с Путин и Зеленски

Историята засяга човек, който и днес преговаря от името на САЩ за Украйна и Газа. На 5 септември Кушнер и пратеникът Стив Уиткоф разговаряха над 3 часа с президента Владимир Путин в Кремъл, а на следващия ден бяха при президента Володимир Зеленски в Киев. Белият дом обаче твърди, че Кушнер остава частно лице и работи доброволно. На 14 октомври организацията за етика в управлението CREW заведе дело срещу него с искане той да бъде третиран като държавен служител, тъй като не е минал проверка за ролята си, а бизнесът му създава конфликт на интереси. Адвокатът му Чад Мизел нарече иска „без основание“. Документираната част от парите от страните в Персийския залив е публично известна отдавна: през 2021 г., шест месеца след като Кушнер напусна Белия дом, саудитският суверенен фонд PIF вложи 2 млрд. долара (около 1,8 млрд. евро) в неговата компания Affinity Partners. Съветът на фонда, ръководен от Мохамед бин Салман, отхвърли възраженията на собствената си консултативна комисия, която посочваше липсата на опит на екипа и прекалено високата такса.

Какво ще реши въпросът?

Затова въпросът, който повдига Коул, не започва и не свършва със сметките „Алфа“ и „Бета“. Белият дом определя неформалния пратеник за Украйна и Газа като частно лице, което работи доброволно, а CREW оспорва точно това в съда. Междувременно от 2021 г. компанията му управлява 2 млрд. долара от фонда на саудитския принц. Книгата добавя твърдението, че парите на двамата владетели са го чакали още докато е бил на служба. Пълният текст от 288 страници, който излиза на 27 октомври под марката Atria/One Signal на Simon & Schuster, се основава на същите анонимни източници като откъса. Затова тежестта на разказа ще зависи от друго: дали втори, независим източник в Хага или във Вашингтон ще потвърди, че нидерландското разузнаване изобщо е видяло екрана на Кушнер.