През последните десетки хиляди години човешкият мозък се е смалил по размер. Докато той постепенно се е увеличавал през милионите години еволюция, изследователите са открили обратната тенденция при съвременните хора. Едно възможно обяснение са промените в телесната маса и по-специално в нарастването на затлъстяването.
Това се посочва в проучване на Джеф Морган Щибел, публикувано в научното списание Brain, Behavior and Evolution, за което съобщава PsyPost.
Как се е променял човешкият мозък през хилядите години?В продължение на приблизително четири милиона години еволюция, телата и мозъците на нашите предци са се увеличавали по размер. Мозъкът е нараствал по-бързо от тялото – особеност, която учените свързват с развитието на по-сложните когнитивни способности.
Въпреки това, през последните 50 000 години тенденцията се е обърнала. Мозъкът на анатомично съвременните хора е започнал да се свива.
За да изследва тези промени, ученият сравнил данните за размерите на мозъка и тялото на хората от различни исторически периоди.
Анализът включва останките на 25 души от късния плейстоцен, 30 души от холоцена и 16 по-стари членове на човешката еволюционна линия. За сравнение са използвани и аутопсии на 19 души, починали между 1980 и 1982 г.
Изследователят оценил не само абсолютната маса на мозъка, но и нивото на енцефализация – съотношението на размера на мозъка към размера на тялото.
До колко се е свил човешкият мозък?Според резултатите от проучването, абсолютният размер на мозъка на съвременните хора е бил приблизително с 5,4% по-малък от този на древния Homo sapiens, с когото е направено сравнението.
В същото време ученият е обърнал внимание и на важна закономерност: значителна част от разликите могат да се обяснят с промените в размера на тялото.
Специална роля, според неговото предположение, играят увеличаването на индекса на телесна маса и разпространението на затлъстяването.
Когато изследователят взел предвид ефекта на затлъстяването, съотношението на мозъчната и телесната маса на съвременните хора станало сравнимо с това на праисторическия Homo sapiens.
Това предполага, че свиването на мозъка може да е адаптивен отговор на промените в човешката физиология, а не независим процес на влошаване на умствените способности.
Изследването обаче не доказва, че затлъстяването директно причинява свиване на мозъка при конкретен човек. Става въпрос за статистически модели на ниво еволюционни сравнения.
Означава ли по-малкия мозък по-нисък интелект?Един от основните изследователски въпроси е дали еволюционните промени в размера на мозъка могат да повлияят на когнитивните способности на човека.
През цялата еволюционна история размерът на мозъка наистина е бил свързан с развитието на по-сложните форми на мислене. По-големият мозък обаче не означава непременно по-висок интелект.
Умствените способности също се влияят от организацията на невронните мрежи, характеристиките на развитието на мозъка, образованието, здравето и околната среда.
Щибел анализира резултатите от генетичните изследвания върху естествения подбор и черти, свързани с когнитивните способности и образователните постижения.
Той интерпретира някои от резултатите като предполагащи негативен еволюционен подбор за тези черти. Подобни открития обаче не предполагат, че съвременните хора стават по-малко интелигентни.
Освен това, генетичните връзки с образователните постижения не са пряка мярка за интелигентност.
Защо резултатите от интелигентността се увеличават въпреки свиването на мозъка?Изследователят обръща внимание на едно противоречие: макар еволюционните данни да показват определени неблагоприятни тенденции, през по-голямата част от 20-ти век резултатите от тестовете за интелигентност в много страни са се увеличили.
Това явление е известно като ефект на Флин.
Едно от обясненията са подобрените условия на живот. Достъпът до образование, по-доброто хранене, медицинските грижи и технологичният напредък могат да повлияят положително на когнитивните резултати.
В същото време, в някои страни, през последните десетилетия, изследователите са регистрирали забавяне или дори обратна тенденция – спад в резултатите от определени тестове за интелигентност.
Щибел предполага, че в дългосрочен план еволюционните и генетичните промени могат да повлияят на когнитивните способности. Все още обаче не е възможно да се определи дали това действително се случва и до каква степен.
Какво означава това за съвременния човек?Проучването показва, че еволюцията на човешкия мозък не се случва непременно в посока на постоянно увеличаване на размера му.
Промените във физиологията, телесното тегло и условията на живот може да са свързани с това как мозъкът се променя в продължение на хилядолетия.
Въпреки това е преждевременно да се заключи, че човечеството постепенно губи интелигентност. Авторът на изследването признава, че влиянието на свиването на мозъка върху когнитивните способности остава неясно.
Важно е също да се вземат предвид ограниченията на работата: заключенията се основават на относително малък брой древни останки, а интелигентността на хората в миналото не може да бъде измерена директно.
Следователно, резултатите отварят нови въпроси относно еволюцията на човешкия мозък, вместо да дават окончателен отговор на въпроса дали съвременният човешки интелект се променя.