Кенгурутата в дивата природа се срещат само в Австралия и в Нова Гвинея. Няма ги нито в Азия, нито в Африка, нито в Америка. Това е учудващо и много хора си задават въпроса: защо разпространението им е толкова ограничено? Учени намериха обяснение, което е свързано с историята на самата планета. А древните кенгуру не са изглеждали така, както съвременните.
Кенгуруто е торбесто с „големи крака“Кенгуруто принадлежи към торбестите. При тези бозайници малките се раждат съвсем мънички и израстват в торбичката на корема на майката. В торбичката има млечни жлези, така че малкото се храни с мляко точно оттам.
При кенгуруто торбичката се отваря напред, към главата. Малкото на кенгуруто се нарича „джоуи“. Самите кенгурута принадлежат към семейство Macropodidae. Научното му наименование, Macropodidae, се превежда като „голям крак“, а по задните лапи на тези животни лесно се разбира защо.
Най-известните видове са червеното, източното сиво и западното сиво кенгуру. Техните близки роднини са валаби, дървесните кенгуру и квокките.
Кенгуруто в близък план
Къде живеят различните видове кенгуру
Освен в Австралия и Папуа-Нова Гвинея, кенгуру могат да се видят само в зоопарковете. При товадори в самата Австралия всеки вид има свои любими места:
дървесните кенгуру живеят по дърветата в тропическите гори, така например в Куинсланд; червените кенгуру избират сухи райони, предимно равнини; източните и западните сиви кенгуру обитават места с гъста растителност; плъховите кенгуру си правят гнезда директно на земята в тропическите гори и се крият сред листата.Оказва се, че кенгурутата не са обвързани с един-единствен тип местност. Те са се приспособили към почти всички кътчета на континента, от пустините до тропическите гори. За да разберем защо цялото това разнообразие съществува само в Австралия, ще трябва да се върнем десетки милиони години назад.
Дървесно кенгуру
Първите торбести са се появили в Америка
Свикнали сме да смятаме торбестите за „австралийски“ животни, но те не произхождат оттам. Някои от най-древните им фосилни останки са открити в Северна Америка.
Оттам торбестите са се преселили в Южна Америка. Как точно е станало това, учените все още не знаят със сигурност. Има две версии: животните са „прескачали“ от остров на остров или са преминали по тесен сухоземен мост, който впоследствие е изчезнал.
В Южна Америка торбестите са се размножили и са заселили най-разнообразни местообитания. Там са живели както саблезъби хищници, така и дребни опосуми, приличащи на къртици. С времето част от тези видове са стигнали до Австралия. Учените потвърдиха родството между австралийските и южноамериканските торбести както чрез фосили, така и чрез генетичен анализ. Според Робин Бек, преподавател по биология в Университета в Солфорд, торбестите са живели в Америка не по-малко от 70 милиона години, преди да се озоват в Австралия.
Разпадането на Пангея е отрязало Австралия от останалите части на светаНякога почти цялата суша на Земята е била обединена в един огромен континент. Учените го наричат Пангея. Земната кора се състои от големи плочи, които бавно се движат. В продължение на милиони години те са разделили Пангея на части, от които са се образували съвременните континенти.
С раздалечаването на континентите Австралия се е оказала откъсната от останалата суша. В други части на света животните са могли да преминават по сухоземни мостове или между близките острови. Австралийските растения и животни са се развивали самостоятелно, отделено от останалия свят.
Без конкуренти торбестите са заселили целия континентОсновната разлика при Австралия е, че там е имало малко конкуренти. В повечето места на Земята господстват плацентарните бозайници, при които малкото расте дълго време в утробата на майката: котки, кучета, елени, хора. В Австралия на торбестите се е налагало да се съревновават с тях много по-рядко.
Затова торбестите са успели да заемат най-разнообразни „ниши“: на някои места са станали хищници, на други – тревоядни, а на трети – катерещи се по дърветата. Така през милионите години са се появили тасманийските дяволи, опосумите, торбестите вълци, валабитата и, разбира се, кенгурутата.
От дървесни малчугани до 90-килограмови скачачиСъвременните кенгуру могат да бъдат много едри: някои тежат до 90 kg. А техните древни предци са били съвсем дребни и са тежали по-малко от няколко килограма.
Съдейки по фосилните находки, предшественикът на кенгуруто е приличал на днешното мускусно плъховидно кенгуру. То е живяло по дърветата, които тогава са покривали голяма част от Австралия, а след това е слязло на земята. Неговите потомци са започнали да растат и да заселват нови места. Сред тях е бил и гигантският прокоптодон (Procoptodon goliath), който е бил много по-тежък от съвременните кенгуру.
Обикновеното кенгуру в сравнение с прокоптодона
Гигантите са измрели, а червенокосите и сивите кенгуру са оцелели. Има две вероятни причини. Първо, най-вероятно те са тичали по-бързо от своите едри роднини и на ловците им е било по-трудно да ги хванат. Второ, при тях са се появили специални зъби, които им позволявали да дъвчат цял ден твърдата трева на австралийските равнини.
Ако Австралия се беше отделила от другите континенти по-късно, историята можеше да се развие по друг начин. Тогава на континента вероятно щяха да дойдат плацентарни животни и не е ясно дали там щеше да има място за кенгурутата.