Следвай Kaldata в Google: Слушай статията0:00 / ~4:351× В необятния Космос съществуват светове, които изглеждат сякаш извадени от фантастичен роман. Един от най-ярките примери е WASP-17b – екзопланета в съзвездието Скорпион, разположена на около 1300 светлинни години от Земята. Открита през 2009 г., тя веднага приковава вниманието на астрономите и си спечелва славата на една от най-„пухкавите“ известни планети във Вселената. Гигант с тегло на джудже

Това, което прави WASP-17b толкова специална, е нейното уникално съотношение между размери и маса. Тя е огромна – нейният радиус е близо два пъти по-голям от този на Юпитер, най-голямата планета в нашата Слънчева система. В същото време обаче нейната маса се равнява на едва половината от тази на Юпитер.

Тази комбинация от огромен обем и пренебрежимо малка маса води до изключително ниска плътност – под 0.1 грама на кубичен сантиметър. За сравнение, това е около една десета от плътността на водата и е изключително близко до плътността на захарния памук. Ако теоретично можехме да намерим толкова голям океан, в който да я поставим, WASP-17b би изплувала на повърхността му като надуваема топка.

Защо е толкова раздута?

Учените класифицират WASP-17b като екзопланета тип горещ Юпитер. Тя орбитира изключително близо до своята звезда, като прави пълна обиколка около нея за малко под 4 дни. Поради тази близост планетата е подложена на интензивна радиация и екстремни температури, достигащи над 1500 градуса по Целзий.

Основната хипотеза за нейната „пухкава“ същност е силното приливно нагряване. Тъй като орбитата ѝ е била силно ексцентрична (овална) в миналото, мощните гравитационни сили на звездата буквално са разтегляли и притискали вътрешността на планетата. Това е генерирало огромно количество вътрешна топлина, която е раздула нейните газови слоеве (съставени предимно от водород и хелий) до сегашните им колосални размери.

Ретроградна орбита

Освен плътността на захарен памук, WASP-17b притежава още една странност – тя е първата открита до момента екзопланета с ретроградна орбита. Това означава, че тя се върти около своята звезда в посока, обратна на въртенето на самата звезда около оста ѝ.

Този феномен нарушава стандартните модели за формиране на планетарни системи, според които всичко в една система би трябвало да се върти в една посока (както е в Слънчевата система). Астрономите предполагат, че WASP-17b е претърпяла драматичен космически сблъсък или близко разминаване с друга масивна планета в миналото, което е изхвърлило орбитата ѝ „на заден ход“.

Кварцови облаци и разкритията на James Webb

През последните години благодарение на мощните очи на космическия телескоп James Webb (JWST) астрономите успяха да надникнат дълбоко под раздутата атмосфера на този газов гигант. Данните от телескопа разкриха нещо невероятно: в атмосферата на WASP-17b има облаци, съставени от нанокристали от чист кварц (силициев диоксид). Това е първият случай, в който кварцови частици се откриват директно в атмосфера на екзопланета.

Освен това най-новите картографски анализи от 2026 г. показват, че атмосферата ѝ не е перфектна сфера, а е деформирана. Поради това, че планетата е приливно свързана (едната ѝ страна винаги гледа към звездата, а другата е в постоянен мрак), мощни ветрове пренасят топлината от топлата към тъмната ѝ страна, причинявайки асиметрично издуване на атмосферата от едната страна.

WASP-17b остава ключов обект за космическите изследователи. Тя ни показва, че законите на планетарното формиране са много по-гъвкави, а Вселената – много по-ексцентрична и изненадваща, отколкото сме предполагали.