Учени са използвали човешки фосили от Мароко, за да създадат цифрово изображение на лице отпреди около 315 000 години. Резултатът дава представа за това как може би са изглеждали някои от най-ранните известни представители на нашия вид. Въпреки изразените черти и изпъкналата челюст, това лице не би изглеждало напълно не на мястото си днес.
„Що се отнася до индивида от Джебел Ирхуд, той може би би останал незабелязан в тълпата, но при по-внимателно вглеждане би се забелязало нещо, което го отличава от останалите – най-вече неговите изразителни черти и изпъкналата челюст.“
заяви 3D-дизайнерът Сисеро Мораес пред ScienceAlert
Различни визуализации на лице, моделирано въз основа на фосили от Джебел Ирхуд, датиращи от преди около 315 000 години. Пигментацията на косата и кожата е резултат от художествена интерпретация.
Историята зад това лице започва в началото на 60-те години на миналия век, когато работник, добиващ минерали в Джебел Ирхуд открива череп. Първоначално учените мислят, че той принадлежи на африкански неандерталец, живял преди около 40 000 години. По-късни разкопки разкриват още човешки останки и каменни оръдия. Докато изследователите изследват находките, разбирането им както за хората, така и за тяхната възраст се променя.
През 2017 година две проучвания идентифицираха останките като ранни представители на нашия собствен вид, Homo sapiens. Датирането определило възрастта на слоя, съдържащ фосилите, на приблизително 315 000 години, с неточност от около 34 000 години. Тези открития изместиха границите на известната история на нашия вид с около 100 000 години назад, което превърна останките от Джебел Ирхуд в най-старите известни досега фосили на Homo sapiens. Същите тези фосили сега служат за основа на реконструкцията на лицето.
Не е имало цял череп от един-единствен индивид, с който да се работи. Учените от Института „Макс Планк“ по еволюционна антропология са комбинирали различни фосилни екземпляри, за да създадат по-пълен цифров модел на черепа.
Художествена визуализация на приблизителния вид на лицето на Джебел Ирхуд
По-голямата част от черепната кухина и горната част на лицето произхождат от оригиналния череп, известен като „Ирхуд 1“. Липсващите части, включително долната челюст и зъбният материал, са взети от други останки, открити в същия археологически пласт. Поради това полученото лице не може да се разглежда като точен портрет на едно конкретно лице. Мораес счете, че съвпадението между тези компоненти е убедително.
Екипът му започна с изображения и видео на композитния череп, публикувани заедно с изследването от 2017 година. Те са извличали кадри от видеото и са използвали припокриващи се изгледи, за да изчислят триизмерен модел на черепа, като сравняваха мащаба му с публикуваните измервания. След това им се наложило да направят приблизителна оценка на лицето, покриващо тези кости.
За целта те са използвали компютърна томография на анонимен съвременен възрастен, която показваше черепа и околните тъкани. На компютъра те преобразуваха черепа на донора, за да съответства на древния модел. Лицевите тъкани се промениха заедно с него, предоставяйки отправна точка за външния вид.
За Мораес един от най-очакваните моменти настъпва още преди финалните щрихи, когато „основните черти за първи път се появяват на екрана на компютъра“.