Откритието доказва, че уредите на Euclid, проектирани да улавят изключително слаба светлина от милиарди далечни галактики, са перфектно пригодени и за сканиране на непознати обекти дори и в покрайнините на нашата Слънчева система.
Леден пътешественик извън правилатаТова, което прави кометата C/2026 S1 толкова интригуваща за астрономите, не е просто нейното откриване, а необичайната ѝ траектория. Първоначалните изчисления на орбитата показват, че тази ледена скала се движи по направление, което е почти перпендикулярно на еклиптиката (равнината, в която се въртят Земята и по-голямата част от останалите планети в Слънчевата система).
В тази поредица от изображения обектът се движи на фона на звезди и галактики. Използвани са три експозиции от камерата VIS на апарата Euclid, заснети по време на проучването Euclid Deep Field North. Изображенията са направени съответно в 00:41:07, 00:58:53 и 01:16:39 ч. (UTC) на 17 септември 2026 г. Всяко от тях представлява експозиция с продължителност 560,52 секунди, поради което кометата изглежда като светла следа – резултат от движението ѝ по небето по време на дългата експозиция. Около обекта се наблюдава размита обвивка, известна като „кома“ – облак от космически прах, лед и газове, който обгръща ядрото на кометата, когато тя се приближи до Слънцето и веществото ѝ започне да сублимира. Източник: ESA
Такава силно наклонена орбита подсказва, че кометата вероятно е била изхвърлена от Облака на Оорт – хипотетична сфера от ледени тела на границата на гравитационното влияние на Слънцето. Обектът е бил привлечен от дълбок космически импулс или преминаваща звезда – събитие, което го е изпратило на уникално пътешествие към вътрешността на Слънчевата система под невиждан досега ъгъл.
Технологичен триумф за ESAЗаснемането на C/2026 S1 (Euclid) демонстрира невероятната разделителна способност на оптичните и инфрачервените камери на телескопа. Докато търси изкривявания в структурата на Вселената, Euclid успява да улови бързо движещия се обект и да го разграничи от фоновите звезди.
От ESA подчертават, че този успех е само началото. Способността на телескопа да прави широкоъгълни и същевременно детайлни изображения на небето ще позволи откриването на още хиляди нови астероиди, комети и междузвездни посетители. C/2026 S1 (Euclid) вече е обект на засилен интерес, като наземни телескопи по целия свят започват да следят нейния състав и опашка, докато кометата се приближава към Слънцето.