Поради работата, семейството и битовите задължения на много хора не им остава време за общуване с приятели. Затова мнозина смятат, че трябва да направят избор между няколко близки приятели и широк кръг от не особено близки познати. Но дали наистина е така? Учени проведоха проучване и изясниха към какво всъщност се стремят хората.
Широкият кръг от познати срещу душевната близостУчени откриха две ясно изразени тенденции, зад които стояха напълно различни житейски обстоятелства, след като проведоха анкета сред 5000 човека. Участниците, ориентирани към широка мрежа от контакти, по-често се оказваха екстроверти. Те наистина имаха повече приятели и повече хора, готови да им помогнат в труден момент.
Съвсем различна е картината при анкетираните, които поставяха на първо място емоционалната близост. В отговорите им се проследяваха характерни особености:
по-малко познати, на чиято реална помощ може да се разчита; повишена тревога поради възможна изолация и самота; ниска удовлетвореност от настоящите приятелски отношения; висока готовност да споделят своите лични истории и контакти с потенциални приятели с цел да създадат нови познанства.
Младата жена мисли за приятелите си
При това участниците не правеха категоричен избор в полза на едно или друго. Повечето искаха едновременно да имат и широк кръг от приятели, и доверителни отношения с тях, тоест повърхностното общуване с цел количеството хора не ги привлича. Резултатите са публикувани в списание Evolution and Human Behavior.
Как работи вътрешната защита срещу самотатаТогава защо едни хора постоянно говорят за важността на душевната топлина, а други се концентрират върху разширяването на кръга си от познати? Изследователите стигнаха до заключението, че всички искат дълбока привързаност, въпреки че си спомнят за тази нужда тогава, когато настоящото общуване престане да ги задоволява.
Ако даден човек няма проблеми с близките си приятели, той не се налага специално да се фокусира върху търсенето на душевна топлина. Той може спокойно да поддържа и разширява приятелската си мрежа. В същото време, когато в отношенията се появи хлад или липса на разбиране, нуждата от близост рязко излиза на преден план.
Авторите на изследването сравняват този механизъм с мек сигнал за тревога. Засиленото желание да се намери сродна душа предупреждава човека, че рискува да се сблъска със самотата, и го подтиква по-активно да се сближава с нови хора.
Още по темата:
Епидемията от самота: Милиони хора с години не напускат стаите си
Пол, характер и пропуски в науката за приятелствотоВъпреки че приятелството оказва пряко влияние върху здравето и благополучието, учените все още знаят твърде малко за това как точно се зараждат такива отношения. Новото проучване се основава само на анкети и не проследява реалното поведение на хората в ежедневието. Поради това засега не може да се каже със сигурност дали хората с широк кръг от познати получават на практика толкова душевна топлина, колкото тези с двама-трима верни приятели.
Мъж и жена се смеят на маса в малко ресторантче
Предишни научни изследвания неведнъж подчертаваха, че мъжете и жените подхождат по различен начин към избора на приятели от същия пол и ценят различни неща в общуването. Само че в новото проучване не бяха установени разлики между половете: основните ползи от приятелството се оказаха еднакво важни за всички.
Сред чертите на характера само екстравертността се оказа свързана с избора на стратегия за приятелство, именно тя влияе върху броя на приятелите и степента на близост с тях. Ролята на останалите личностни качества остава предмет на бъдещи проучвания:
добросъвестността може да повлияе на общата удовлетвореност от взаимоотношенията; отвореността към нови преживявания – на разнообразието от интереси в рамките на групата; доброжелателността – на способността да се уреждат конфликти; склонността към тревожност – на навика да се избягва общуването.В перспектива оценката на това доколко силно хората в различните колективи копнеят за близко общуване ще помогне на специалистите по обществено здраве. По този показател може да се установи нивото на скритата самота сред уязвимите групи, като например първокурсниците, студентите по медицина и претоварените с работа специалисти, и навреме да им се предложи подкрепа.