Средновековен ръкопис, притежаван някога от служител на Хенри VIII, разкрива изненадваща история от времето на Реформацията в Англия.
Затварянето на манастирите в Англия от Хенри VIII се е запомнило с разрушенията, които причинява, включително на много от книгите, съхранявани в тези религиозни обители. Въпреки това един от служителите, натоварени с тази задача, запазва католическа молитвена книга.
Шест пергаментови листа в архив във Брайтън, Англия, се оказват липсващите страници от нея, които вече са съпоставени с останалата част от книгата във Йейлския университет.
Служителят е сър Джон Гейдж, а неговият подпис стои на последната страница на книгата.
Кейти Уолтър от Университета в Съсекс и Джеймс Уейд от колежа Гъртън в Кеймбридж проследяват страниците и правят откритието.
Възможно е Гейдж да се е сдобил с книгата по време на затварянето на манастирите, пишат те, макар че все още не могат да кажат как точно е станало това.
„Ключовото в случая е, че той я е запазил невредима, докато е трябвало да унищожава точно такива книги.“
Откриването на изгубените странициПрез 1929 г. семейство Гейдж предоставя 46 кутии с документи, предимно грамоти и нотариални актове за земя, на Археологическото дружество в Съсекс.
Една от кутиите съдържа фрагмент от староанглийска проза, който уредникът пропуска в списъка си. Вероятно е преценил, че няма нищо общо със семейните имоти.
През 1978 г. учен, работещ с фотокопие на една от страниците, я идентифицира като част от средновековен религиозен бестселър – „Огледалото на благословения живот на Исус Христос“ (Mirror of the Blessed Life of Jesus Christ) на Никълъс Лъв.
Но когато през 2003 г. окръжен архивар каталогизира документите на Гейдж за архивен уебсайт, той описва страниците като проповеди и размишления и нито веднъж не споменава името на книгата.
Така учените разбират, че фрагментът съществува, но не могат да го открият.
Редакторът на издание от 2005 г. на текста на Лъв пише, че служителите в архива „нямат спомен за фрагмент от Никълъс Лъв в тяхната колекция“.
Документите са преместени в архива The Keep във Брайтън през 2013 г. Там те остават пред очите на всички, но заведени под грешно описание.
Връзката с ръкописа във ЙейлОстаналата част от книгата поема по различен път. През 1976 г. колекционерът от Токио Тошиюки Такамия купува това копие на „Огледалото“ от XV век на търг в Christie’s.
Предлаганата собственост принадлежи на виконт Гейдж от Фърл, потомък на Джон Гейдж. През 2017 г. тя попада в библиотеката „Байнеке“ (Beinecke Library) към Йейлския университет, която публикува дигитализирано копие на книгата онлайн.
Уолтър и Уейд прелистват сканираното копие и откриват празнина между две страници.
Листовете от Брайтън пасват идеално. Почеркът съвпада, както и липсващият текст. Той обхваща по-голямата част от глава за възкресяването на Лазар от Исус.
Всеки лист е с размери около 29,5 на 21,5 сантиметра, малко по-висок от лист хартия за принтер.
На една от страниците Исус казва на сестрата на Лазар, че брат ѝ ще възкръсне. Но в ръкописа по погрешка е написано „fro liffe to deþ“, което означава „от живота към смъртта“.
Това обръща историята наопаки, а грешката така и не е поправена.
Още по темата:
Защо грешка на средновековен писар промени историята завинаги
Забраненият средновековен бестселърЛъв завършва своята английска версия около 1409 г., когато църковните лидери в средновековна Англия се страхуват от разпространението на ереси.
Закон от 1401 г. позволява еретиците да бъдат изгаряни на клада. Въпреки това лолардите – ранно реформаторско движение – твърдят, че хората трябва да имат Библията на английски език.
„В началото на XV век притежаването на преводи на Библията на английски език е можело да ви струва живота“, казва Уолтър. „Преводът на Никълъс Лъв предлага безопасна алтернатива.“
Век по-късно, по времето на Хенри VIII, същата книга изглежда рискована. Тя защитава вярата, че Исус наистина присъства до хляба и виното при литургията. Също така се подчертава важността на изповедта пред свещеник. И двете идеи по това време са обект на разгорещени спорове.
„Днес са оцелели 65 копия от текста на Лъв. Това е много за ръкопис от XV век, но много повече са можели да бъдат унищожени по време на Реформацията.“
Ролята на сър Джон Гейдж Гейдж живее от 1479 до 1556 г. Когато манастирите започват да се затварят през 1536 г., той е назначен да ръководи процеса в Съри, Кент и Съсекс. Работата изисква да се опише собствеността на всяка религиозна обител и да се реши как тя да бъде ликвидирана в полза на Короната. Собственият му дом, Firle Place, е построен със камъни, взети от близкия манастир Луис (Lewes Priory) след предаването му през 1537 г. Въпреки това Уейд посочва, че Гейдж остава католик по време на цялата Реформация. Името на Гейдж е последното в поредица от имена, изписани на крайната страница на книгата.„Фактът, че двама възможни собственици преди Гейдж са били религиозни жени, предполага, че ръкописът може да е бил в манастир, преди да попадне в негово притежание.“
Нерешените гатанки около ръкописа
Д-р Кейти Уолтър и д-р Джеймс Уейд със средновековния ръкопис на Никълъс Лъв
Според Уейд, Гейдж може сам да е взел книгата от манастирската библиотека или някой друг да я е изнесъл тайно, преди тя да стигне до него.
Кое от двете се е случило, остава открит въпрос, както и кога точно е станало това.
Шестте листа се отделят в някакъв момент преди преподвързването през XIX век. Но в снопа от Брайтън липсва и най-външният лист.
Архивът The Keep вече е актуализирал каталога си, за да включи името на книгата.
Уолтър и Уейд се надяват техните открития да помогнат за проследяване на стъпките на Гейдж по време на затварянето на манастирите и последвалата Реформация.