На сушата геотермалната енергия вече е доказала своите предимства, като обещава чиста електроенергия дори далеч от вулканично активните райони на Земята. Морското дъно също е източник на термална енергия, но добиването ѝ може да се окаже по-трудно. Смел експеримент с подводен вулкан показа, че производството на електроенергия на морското дъно е напълно възможно.
Американският стартъп Endurance Energy за първи път тества прототип на геотермална електроцентрала на дъното на Тихия океан, в близост до действащия подводен вулкан Аксиал. Инсталацията Adélie с тегло около три тона е работила на дълбочина от приблизително 1524 метра.
По време на изпитанията на 27 септември тя за първи път демонстрира положителен енергиен баланс: системата произвеждаше повече електроенергия, отколкото самата тя консумираше.Въпреки това изпитанията бяха краткотрайни и това е меко казано – работата на електроцентралата в режим на производство на електроенергия продължи по-малко от девет секунди. Работата в морето е продължила три седмици. Задачата се състоеше в проверка на цялата технологична верига за получаване на енергия – от сондирането на кладенеца до производството на електроенергия и дистанционното управление на оборудването от брега. Екипът се справи практически с всички задачи, въпреки че на всеки отделен етап възникваха някои затруднения.
За да достигнат до подземните термални води, инженерите са използвали сондажна инсталация, разположена на морското дъно. На дълбочина около 1524 метра са били пробити два сондажа, от които е започнала да изтича течност с температура около 260°C. Вторият сондаж е бил обкован, зациментиран и оборудван с клапан. Дълбочината му е била едва 16 метра, а диаметърът – около 5 см, поради което постъпващият поток от гореща течност се е оказал недостатъчен за пълноценната работа на електроцентралата.
Експерименталната инсталация Adélie с номинална мощност 100 киловата трябва да преобразува топлината на подземната течност в механична енергия на турбина, която задвижва електрогенератора. Инсталацията превръща термалната вода в пара и я насочва към лопатките на турбината, която задвижва генератора и създава електрически ток. За свързването на цялото оборудване на морското дъно беше използван канадският дистанционно управляем подводен апарат ROPOS.
Adélie
Тъй като дълбочината на 16-метровия сондаж и обемът на изтичащата от него нагрята течност не са били достатъчни за пускане на генератора, инсталацията е била преместена към съседен естествен хидротермален източник, където температурата на изтичащата течност е достигала 281°C. Този източник ускори турбината до около 26 000 об/мин, а генераторът произведе 60 Wh електроенергия.
Първоначално турбината се задвижваше от акумулатор, който е част от инсталацията. Управлението на пускането се е осъществявало дистанционно от централата на компанията, разположена на почти 1000 км от мястото на експеримента, чрез оптичен кабел. Средната нетна изходна мощност при работа на турбината с положителен енергиен баланс, благодарение на постъпването на гореща вода от естествен източник възлизаше на около 2 киловата, а пиковата достигна 16,5 киловата.
Изпитанието приключи поради две технически неизправности. Софтуерът спря системата след срив в предаването на данни от акумулаторния модул, а при повторното пускане морска вода проникна през дефект в изолацията на захранващия кабел и предизвика късо съединение. Въпреки това прототипът на геотермалния модул демонстрира принципната способност да работи на голяма дълбочина при условия на високо налягане. Изпитанията също така потвърдиха възможността за извършване на подготвителни работи, включително сондиране и оборудване на сондажи. Поради това експериментът може да се счита за успешен.
Без съмнение експериментът потвърди възможността за краткосрочно производство на електроенергия на морското дъно, макар че надеждността и икономическата целесъобразност на технологията все още предстои да бъдат доказани.