През пролетта на 1974 г. селяни, които си копали кладенец недалеч от китайския град Сиан, са се натъкнали на твърди изпечени черепи и глинени глави. Скоро на мястото са пристигнали археолози. Така започват разкопките на един от най-големите паметници на древния свят, погребалния комплекс на император Цин Шихуанди, управлявал през III век преди нашата ера.
Под земята бяха открити огромни покрити ями, в които на редици стоят хиляди глинени войници с човешки ръст. Заедно с пехотинците, стрелците и офицерите под земята бяха открити глинени коне, дървени и бронзови колесници, както и истинско бойно оръжие. Цялата тази подземна армия е трябвало да охранява владетеля в отвъдния живот след смъртта му през 210 г. пр.н.е.
В продължение на петдесет години от откриването на паметника историците и археолозите споделяха едно и също мнение относно това кой точно е изработил тези хиляди статуи. Смяташе се, че цялата работа е паднала върху раменете на възрастни мъже. Това предположение се основаваше на писмени източници от онова време. Древните хроники описват изграждането на императорската гробница като тежък държавен труд, за който от всички краища на страната са били събирани стотици хиляди възрастни мъже: селяни, професионални занаятчии, войници и осъдени престъпници. Работата с тонове мокра глина, пренасянето на тежки заготовки и обслужването на разпалените пещи за изпичане са изисквали голяма физическа сила, поради което участието на други групи от населението дори не е било обсъждано.
Само че ново проучване, проведено от китайски специалисти директно върху материала на самите статуи, даде друга картина. Оказа се, че наред с възрастните мъже в изработването на фигурите за императорската гробница активно са участвали възрастни жени, както и деца и тийнейджъри на възраст под петнадесет години.
Древна семейна работилница, свободна интерпретация
Изработка на глинените войници и поява на отпечатъците
Невъзможно е да се изработи глинена фигура с човешки ръст и тегло от 150 до 200 kg. При сушенето и последващото изпичане в пещ подобна масивна скулптура неизбежно ще се напука и ще се разпадне поради неравномерното изпаряване на влагата. Затова древните майстори сглобявали всеки воин на части. Отделно са формирали плътните, тежки крака, които служели като стабилна опора. Отделно от дълги глинени въжета се е оформяло кухото тяло. В специални форми са изтласквали заготовките за глави, дланите и дребните детайли, след което са съединявали всички части с помощта на течна глина. Върху готовия торс работниците ръчно са подреждали и закрепвали елементите на облеклото и плочите на доспехите.
Целият този процес е изисквал постоянна ръчна работа с мек, суров материал. Когато майсторът е притискал глинения слой към вътрешната стена на формата, той е изглаждал шевовете вътре в кухия торс и е закрепвал малки нитове върху бронята, натискайки силно глината с голи пръсти. Върху влажната повърхност остават отчетливи вдлъбнатини с отпечатъци от кожата.
Къде са открити пръстовите отпечатъци
Различните видове отпечатъци върху теракотовата фигурка № G11-10
Обикновено външната повърхност на статуите преди поставянето им в пещта се е изглаждала старателно и се е покривала със слой грунд за боядисване, което изтрива следите от ръцете. Но по вътрешните съединения, в гънките на дрехите, под броневите пластини и по труднодостъпните участъци на шията или ръцете случайните отпечатъци са останали непокътнати. Когато сглобената статуя се е поставяла в пещта и се е изпичала при температура около хиляда градуса, глината се втвърдява. Случайните отпечатъци от пръсти са се втвърдили и са се запазили в неизменен вид в продължение на повече от две хиляди години.
Именно тези отпечатъци реши да изследва група изследователи под ръководството на Сяоси Ли от Музея на мавзолея на Цин Шихуанди в Сиан. Учените прегледаха тридесет и шест глинени фигури, намерени в един от участъците на разкопките, и откриха върху тях седемдесет и девет добре запазени отпечатъци от пръсти. Отпечатъците се намираха на различни части от скулптурите: по главите, ръцете и елементите на бронята. Всеки отпечатък беше подробно фотографиран с висока резолюция и подложен на прецизно измерване.
Определяне на възрастта и пола по отпечатъкаВ съвременната криминалистика отпечатъците от пръстите се използват за издирване на конкретен човек по уникалния рисунък на линиите. Но в археологията целите са други. Не е възможно да се намери в база данни занаятчия, живял преди две хиляди години, но по структурата на отпечатъка му може да се определи размерът на ръката му, а чрез него, полът и приблизителната възраст.
На възглавничките на човешките пръсти кожата образува тънки изпъкнали линии, разделени от тесни бразди. Тези линии ни помагат да държим предмети, за да не ни се изплъзват от ръцете. Тази особеност на кожата има важно свойство: общият брой на линиите по пръстите се формира при детето още преди раждането и остава постоянна величина през целия му живот. При човека не се появяват нови линии с напредването на възрастта, а старите не изчезват.
Мъже, жени и деца
Метод за измерване на средната ширина на релефа на пръстовите отпечатъци
Променя се не само размерът на самия човек. При малкото дете дланта и пръстите са малки, затова всички линии по кожата са притиснати много близо една до друга. Когато детето расте, костите му се удължават, а площта на кожата на дланите и пръстите се увеличава. Заедно с разширяването на кожата линиите постепенно се раздалечават встрани. Към момента на пълното съзряване разстоянието между съседните линии става значително по-голямо, отколкото в детството.
Същата закономерност важи и при определянето на пола при възрастните хора. Средно възрастните мъже са по-едри от възрастните жени, а дланите им са по-широки и по-дълги. Тъй като общият брой линии по пръстите при мъжете и жените е приблизително еднакъв, върху по-едрия мъжки пръст тези линии са разположени по-рядко, на по-голямо разстояние една от друга. На по-финия женски пръст линиите са разположени по-гъсто.
Затова методологията на археолозите се основава на пряко геометрично измерване. Учените вземат снимка на древен отпечатък и с помощта на мащабна линийка измерват средното разстояние между съседните линии на кожата (или преброяват колко такива линии се побират в участък с ширина 5 mm). Ако линиите са разположени много плътно, отпечатъкът е оставен от дете. Ако разстоянието между тях е голямо, пред учените е отпечатъкът на възрастен мъж.
Математиката в услуга на археологиятаЕкипът на Сяоси Ли променя самия подход към изчисленията. Учените се отказват от опитите да определят пола и възрастта за всеки отделен отпечатък и прилагат метод от съвременната статистика, наречен „байесов модел на смесите“.
Същността на това компютърно изчисление е лесна за разбиране. Вместо да разглежда всеки от седемдесет и деветте отпечатъка поотделно, изолирано от останалите, програмата анализира всичките седемдесет и девет измервания едновременно като единна група данни.
Още по темата:
Защо археолозите се страхуват да отворят гробницата на първия китайски император Цин Шихуанди
Работата на алгоритъмаРаботата на алгоритъма е организирана по следния начин. Първо в компютъра се зареждат съвременни справочни данни, измервания на хиляди пръстови отпечатъци на съвременни мъже, жени и деца на различна възраст. Благодарение на тези бази данни програмата знае точно не само средния размер за всяка група, но и какъв е диапазонът на отклоненията вътре в тях. Така например програмата знае какъв дял сред възрастните жени съставляват жените с много малки, средни и големи ръце.
Отляво надясно в горната част: сравнение на гъстотата на линиите по кожата на пръстите при дете, жена (или тийнейджър) и възрастен мъж в участък с ширина 5 mm. В долната част: статистическо разпределение на 79-те древни отпечатъци според разстоянието между линиите. Отпечатъците на жените и тийнейджърите попадат в една и съща зона (0,40–0,46 mm), но компютърният модел ги разграничава, тъй като при растящите деца разпределението на размерите е по-широко, отколкото при възрастните жени.
Резултатите
Въпреки че един отделен отпечатък на жена и един отпечатък на тийнейджър са неразличими един от друг, групата на жените и групата на растящите деца дават различна обща картина на измерванията. При децата на различна възраст отпечатъците са широко разпределени, от най-малките до средните. При възрастните жени, чийто ръст вече е спрял, размерите на отпечатъците се групират по-плътно около една средна стойност.
Компютърният модел отчита тези различия. Той изчислява стотици варианти и определя в какво съотношение трябва да се съчетаят групите на възрастните мъже, възрастните жени и децата до петнадесет години, така че в крайна сметка да се получи наборът по същия начин, който са открили археолозите, от седемдесет и девет отпечатъка. По този начин учените не установяват автора на всеки конкретен отпечатък върху конкретна статуя, но получават точното процентно съотношение на всички групи работници, оставили тези отпечатъци.
Ограничения на проучването и научна точностВъпреки важността на откритието, авторите на статията подробно изброяват ограниченията на своето изследване и призовават да не се правят прибързани заключения за целия погребален комплекс.
Ограничения на извадката при изследването на Теракотовата армия. Вляво: разположение на локалния сектор T23 (36 изследвани статуи) в общия план на яма № 1 и схема на разпределението на следите върху детайлите на бронята. Отдясно: разпределението на 79-те открити отпечатъци по частите на скулптурите и нагледно сравнение на броя следи, оставени от един работник при ръчното закрепване на дребните детайли и при обработката на глината с дървен инструмент
Самите ограничения
На първо място, изследваната извадка остава малка. Седемдесет и девет отпечатъка от пръсти от тридесет и шест статуи представляват малка част от паметника, в който има около осем хиляди глинени войници.
На второ място, всичките тридесет и шест изследвани скулптури са били открити в един малък участък, във сектор № T23 вътре в първата погребална яма (Яма № 1). Строителството на гробницата на император Цин Шихуанди е продължило почти четиридесет години и през тези десетилетия правилата за набиране на работници, както и самите бригади от майстори, са могли да се променят многократно. Както отбелязват самите изследователи в статията си, сектор T23 представлява само един локален участък от разкопките, поради което получените проценти могат да отразяват състава на конкретна работна група или на един временен етап от строителството, а не на целия държавен проект като цяло.
На трето място, учените посочват особеността при работата с отпечатъци от пръсти: делът на намерените следи не е задължително точно равен на дела на хората в работилницата. По време на извайването един и същи човек е могъл да остави няколко отпечатъка едновременно върху една статуя или да докосне десет различни фигури една след друга. Така например, ако един тийнейджър е прекарал целия ден в притискане с пръсти на глинени скоби върху доспехите, той е оставил множество ясни отпечатъци. А възрастен майстор, който в това време е обработвал външната повърхност на статуята със дървен скрепер или нож, може изобщо да не е оставил нито един отпечатък от голи пръсти върху глината. Подобно неравномерно разпределение на отпечатъците може да изкриви крайните цифри в полза на онези, които са извършвали ръчното грубо сглобяване.
ИзводВъпреки това, дори и като се вземат предвид всички тези уговорки, работата на групата на Сяоси Ли променя подхода към изучаването на паметника. Дори ако едно дете или една жена са оставили по няколко отпечатъка, самият факт за тяхното присъствие в работилниците е пряко доказан. Прилагането на точни математически изчисления към прости измервания върху древна глина позволи на историците да получат достоверна информация за онези групи от древното население, за които официалните летописи не споменават нищо.