На 16 юли 1969 година Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс излитат към Луната на борда на гигантската ракета Saturn V. Пътуването до естествения ни спътник отнема около три дни, през които астронавтите трябва да оцелеят в условия, напълно различни от земните. Но какво би се случило, ако имаха и един неканен пътник? Колкото и странно да звучи, обикновената домашна муха има някои изненадващи предимства пред човека, когато става въпрос за пътуване в Космоса.
Изстрелването? Вероятно никакъв проблемПри излитането на Saturn V астронавтите са подложени на ускорения, достигащи приблизително четири пъти земното притегляне. За човешкото тяло това е сериозно натоварване, но дребните насекоми могат да издържат значително по-големи ускорения благодарение на малките си размери и ниската си маса.
След достигането на Космоса мухата би се озовала в още по-странна среда. В командния модул на „Аполо“ налягането по време на полет е било около 5 psi, или приблизително една трета от нормалното атмосферно налягане на Земята. За сметка на това въздухът е бил заменен с почти чист кислород. За мухата подобна атмосфера не би била непременно смъртоносна. Насекомите нямат бели дробове като хората, а дишат чрез система от миниатюрни отвори и въздухоносни тръбички. При тези условия кислородът вероятно би бил напълно достатъчен за оцеляването ѝ.
Мухите всъщност са ветерани в Космоса
Малко известен факт е, че първите животни, изпратени в Космоса, не са кучета или маймуни, а плодови мушици. На 20 февруари 1947 година американски учени изстрелват такива насекоми с ракета V-2, за да изследват въздействието на космическата радиация. Мушиците се завръщат живи. По-късно учените установяват, че насекомите могат да оцелеят и при продължителна безтегловност. През 1982 година на борда на космическата совалка Columbia дори е проведен експеримент с домашни мухи, пчели и молци. Оказва се, че мухите предпочитат да се придвижват по стените, вместо да летят продължително в необичайните условия.
Радиацията също не би означавала непременно незабавна смърт. Много насекоми са по-устойчиви на йонизиращо лъчение от хората, макар че това не ги прави неуязвими.
Истинският враг може да се окаже жаждата
И тук стигаме до най-любопитната част. Ако една муха оцелява при изстрелването, може да диша в кабината и да понесе безтегловността, какво би могло да я убие?
Отговорът е липсата на достъп до вода и храна. Системите на „Аполо“ са регулирали влажността и са отстранявали излишната влага от въздуха. Това обаче не означава, че кабината е била напълно суха – предвидената относителна влажност е била между 40 и 70 процента. Проблемът е, че обикновената муха се нуждае от периодичен прием на течности. Ако не успее да намери нищо за пиене, обезводняването може да се превърне в сериозна заплаха още по време на тридневния полет. Разбира се, има и друг сценарий. Достатъчна би могла да се окаже капчица от напитката на някой астронавт или остатък от храна. В такъв случай нашият неканен пътник може действително да достигне Луната, без никой да подозира за присъствието му.
Така най-невероятният извод от този мисловен експеримент е, че мухата би имала реален шанс да преживее пътуването през Космоса, но съдбата ѝ може да зависи от една-единствена капка вода.
Дали действително би оцеляла през целия полет, не можем да кажем със сигурност. Но историята напомня нещо любопитно: понякога най-голямата опасност в едно пътуване на стотици хиляди километри не е самият Космос, а най-обикновените биологични нужди.