Центровете за данни в Украйна, Русия и Близкия изток се превърнаха в ключови военни цели в конфликтите, като ударите по тях може временно да сринат икономиката на дадена страна и да парализират обществени обекти като банки и болници.
През последните седмици Русия нанесе удари по центрове за данни в Киев, а украински дронове отвърнаха на удари срещу множество центрове за данни в Русия – атаки, които Киев описа като насочени към обекти, осигуряващи източници на приходи за военната машина на Москва. Тези военни удари по центровете за данни трябва да накарат Европа да преосмисли къде да изгражда своята инфраструктура за изкуствен интелект, споделя експерт.
„Когато удариш достатъчно важни цели, можеш да сринеш цялата икономика.“
заяви пред Euronews Next Мехди Паряви, съветник към Организацията на обединените нации и основател на аналитичния център „International Data Center Authority“ (IDCA)С напредването на цифровизацията на обществото унищожаването на един за данни може да означава „парализиране на функциите на военните, здравеопазването и финансите“.
За тези, които не са запознати, центърът за данни е физическото съоръжение, в което дадена компания може да съхранява своите сървъри и данни. Те са от решаващо значение и за изкуствения интелект, тъй като осигуряват огромните изчислителни мощности, от които той се нуждае.
Центровете за данни придобиват особено голямо значение във военните действия, тъй като Украйна използва изкуствен интелект за насочване на дронове, както и за други военни цели. Новата заплаха за центровете за данни трябва да накара страните да обмислят по-внимателно къде да ги изграждат, заяви Паряви, но той изтъкна, че отдавнашният съвет на бранша да се избират внимателно местата и да се пази в тайна тяхното местоположение може вече да не е достатъчен.
„Може би са необходими „железни куполи“, може би трябва да се строят под земята или да се изграждат бункери. Но „дните, в които просто се строяха центрове за данни на произволни места са отминали.“
заяви тойПаряви призна също, че никоя страна няма категоричен отговор на въпроса как да се постигне това, без да се забави надпреварата за изграждане на капацитет в областта на изкуствения интелект.
На въпроса дали ударите ще накарат европейските правителства да преосмислят плановете си за „гигафабрики“ за изкуствен интелект, Паряви отговори: „100%“.
Когато беше попитан за плановете на Европа за центрове за данни, говорител на Европейската комисия заяви пред Euronews Next, че е обявена тръжна процедура за изграждане на до седем „гигафабрики“ за изкуствен интелект в цяла Европа. Въпреки това не беше даден конкретен коментар дали набелязването на центрове за данни като военни цели би променило някакви планове за такива съоръжения.
Икономическите разходи, свързани с повреда на център за данни могат да бъдат астрономически, а възстановяването им – „почти необратимо“ за много страни, включително в Европа, според Паряви. Всеки център за данни може да струва до 25 милиарда долара, а изграждането му отнема до три години.
„Европа не може да си позволи да финансира активи на стойност стотици милиарди долари, за да ги загуби след това. Прогнозирам, че целият процес по изграждането на центрове за данни ще трябва да се забави.“
каза ПарявиТой призова европейските държави да действат като единен блок, като посочи, че нито една страна не може да се справи сама, тъй като към рисковете за сигурността се прибавят и глобалните енергийни дефицити, както и липсата на квалифицирани работници. Вместо да има разпръснати центрове за данни, той посъветва те да се изграждат в концентрирани райони, за да може да се изгради „железен купол“, който да ги защити.
„Изграждането на центрове за данни и цифрови хъбове е единственият начин, по който една нация, хъб или компании, управляващи центрове за данни, могат да се защитят.“
заяви той