Свикнали сме да мислим, че човечеството става все по-умно с всяко следващо поколение, и се опитваме да се убедим в това. Но учените все по-често забелязват обратното: в някои страни хората вече не се справят добре с логиката, четенето и смятането. Разбира се, нещата не са толкова еднозначни – докато едни умения отслабват, други се подобряват. Тук сме събрали пет признака, че част от способностите ни отслабват, както и някои уговорки, без които изводът би бил прибързан.

Спад в резултатите от IQ тестовете

През по-голямата част от XX век всяко ново поколение се представяше по-добре на тестовете за интелигентност в сравнение с предходното. Това явление бе наречено „ефектът на Флин“: в развитите страни ръстът възлизаше на около 3 точки IQ на десетилетие. По-късно в някои страни този ръст спря. В Норвегия учените сравниха мъжете, родени между 1962 и 1991 г. Първоначално резултатите се подобряваха, а след това започнаха да спадат, като спадът беше забелязан дори при братя от едно и също семейство. Това означава, че причината вероятно се крие в обкръжението: образованието, начина на живот, информационната среда.

Мъж и дете правят гримасиМъж и дете правят гримаси

Подобни резултати са установени и във Дания, и в САЩ. При почти 394 000 американци, които са се явили на тестове в периода от 2006 до 2018 г., се отчита влошаване в логиката, работата с числови редици и част от вербалните задачи, докато умението за мислено завъртане на триизмерни фигури се е подобрило. В същото време мащабен анализ на данни от 72 държави за периода 1948–2020 г. показва, че като цяло в световен мащаб резултатите все още се подобряват, с около 2,2 точки на десетилетие. Особено забележим е ръстът в страните със среден доход.

Още по темата:

Защо коефициентът на интелигентност в световен мащаб започна неочаквано да пада?

Влошени умения при тийнейджърите

Международното проучване PISA проверява при 15-годишните не знанието на правилата, а способността да разбират текст, да разсъждават и да вземат решение за житейски задачи. През 2022 г. средният резултат в страните от OECD (клубът на предимно богатите държави) е спаднал в сравнение с 2018 г. с около 15 точки по математика и с 10 точки по четене. Според оценката на организацията това се равнява на загуба на три четвърти от учебната година по математика и на половината от годината по четене.

Най-очевидното обяснение е пандемията и затворените училища. Но от OECD отбелязват, че в много страни положението с четенето и естествените науки се е влошавало още преди пандемията. Изглежда, че коронавирусът е ускорил спада, който е започнал по-рано.

Затруднения при разбирането на текстове и числа Илюстрация на спада в човешката интелигентност и влиянието на технологиитеСтаваме все по-глупави, а технологиите допринасят за това

През 2023 г. OECD провери около 160 хиляди души на възраст от 16 до 65 години в 31 държави: как разбират текстовете, как смятат и как решават задачи. В сравнение с проучването, проведено преди около десет години, грамотността почти навсякъде е останала на същото ниво или е снижена. Само Финландия и Дания са успели значително да подобрят своите резултати.

Приблизително всеки пети възрастен в изброените по-горе страни не може да се справи с нещо по-сложно от обикновен текст или елементарна аритметика. Разликата между силните и слабите се увеличава, а най-много са загубили онези, чиито резултати и преди са били ниски. Формално хората имат по-високо образование, отколкото техните дядовци, а интернет предоставя достъп до почти всякакви знания, но никой не е започнал по-добре да разбира информацията заради това.

Намаляващ интерес към четенето Тийнейджър лежи на дивана с телефон в ръка, пренебрегвайки книгата до негоТийнейджър лежи на дивана и гледа в телефона си, до който има книга, но той не ѝ обръща внимание

От 2009 до 2018 г. делът на тийнейджърите от страните от OECD, които четат за удоволствие, е намалял с около 5 процентни пункта. Приблизително със същия процент е нараснал делът на онези, които смятат четенето за напразна загуба на време. За сметка на това времето, прекарано в интернет извън училище между 2012 и 2018 г., се е увеличило средно с повече от един час на ден.

Хората не са престанали да четат: съобщения, публикации и новини четем постоянно. Но да разбереш три реда и да следиш сложна мисъл в продължение на 40 минути са съвсем различни задачи за мозъка. Според данните на PISA тийнейджърите, които четат за удоволствие, разбират текстовете по-добре. Това работи и в двете посоки: на тези, които четат добре, им харесва да четат, а редовното четене развива умението още повече.

Дигитално когнитивно разтоварване

Навигаторът помни пътя, телефонът — номерата, търсачката — фактите, а невронните мрежи пишат писма и преразказват документи, което ни прави мързеливи. Учените наричат това „когнитивно разтоварване“: част от работата на мозъка се прехвърля към външния свят. В един известен експеримент хора, които бяха убедени, че информацията ще се запази в компютъра, я запомняха по-лошо, но по-добре помнеха къде да я търсят.

Момиче използва GPS навигация на телефона си, докато разхожда в голям градМомиче с карта на екрана върви по улицата на голям град

Проблемите започват, когато на устройството се повери самият процес на мислене. Хората, които са свикнали да се движат с помощта на навигатор, запомнят по-лошо местността. Анализът на 27 експеримента показва, че смартфонът под ръка по време на учене пречи по-късно да си припомним материала. В същото време облекчаването на натоварването може да бъде полезно: освободените сили могат да бъдат насочени към по-сложна работа, така че много зависи от това какво точно поверяваме на техниката.

Адаптация или загуба на умения

Тревожните сигнали се множат. В някои развити страни резултатите от тестовете за IQ спадат, учениците се справят по-зле при вземането на решения, възрастните не са станали по-грамотни, младежта по-рядко се заема с дълги текстове, а паметта си все по-често прехвърляме на електронните устройства. Но светът като цяло все още не е оглупял и, може би, мозъкът просто се приспособява към новата среда: трябва да се помнят по-малко факти, а да се търси и подбира информация се налага все повече.

Друго нещо буди тревога: все по-рядко се упражняват старите умения — да се концентрираме дълго, да смятаме без подсказки, да четем внимателно и самостоятелно да изграждаме разсъждения. Интересът към това, което помага да се запази яснотата на ума, в момента е голям: учените изследват дори хранителните добавки за възрастните хора. Но най-достъпният начин от този списък е от време на време да четем дълги текстове и по-често да се оправяме без подсказките на телефона.