Интернет изглежда като нещо, което съществува навсякъде и никъде едновременно. Използваме облачни услуги, изпращаме информация между континентите за части от секундата и рядко се замисляме как тя достига до получателя. В действителност обаче огромна част от глобалната мрежа зависи от физически кабели, прокарани по океанското дъно. А някои от най-важните от тях преминават през опасно тесен морски коридор в Близкия изток. Ескалацията на военните действия в региона през 2026 г. превръща тази зависимост в сериозен проблем за технологичната индустрия. Компании като Google, Meta и Microsoft вече търсят алтернативни маршрути за пренос на данни, въпреки че изграждането и използването им може да струва многократно повече от традиционните подводни връзки.
Причината е проста: световният интернет е много по-децентрализиран, отколкото изглежда, но някои от най-важните му международни трасета са концентрирани на изключително малка територия.
Протокът, през който преминава огромна част от интернетВ южния край на Червено море се намира протокът Баб ел Мандеб, разделящ Йемен от африканското крайбрежие. В най-тясната си част той е широк приблизително 26 километра. Освен че е стратегически маршрут за международното корабоплаване, районът е и един от най-важните коридори за подводни оптични кабели в света. Според изследователската компания TeleGeography над 90% от комуникационния капацитет между Европа и Азия преминава през кабели в Червено море. Това не означава, че 90% от целия световен интернет зависи от този проток, но показва колко критично е мястото за връзките между двата континента.
Проблемът е, че наличието на множество кабели невинаги осигурява достатъчна защита. Ако те следват приблизително един и същ маршрут, един-единствен сериозен инцидент може да засегне няколко линии едновременно. Точно това се случи през февруари 2024 г., когато три подводни комуникационни системи в Червено море бяха повредени. Най-вероятната причина, според последвалите разследвания, е котвата на товарния кораб Rubymar, поразен от ракети на йеменските хути и оставен да дрейфува.
Няма убедителни доказателства, че самите кабели са били умишлено атакувани. Но случаят демонстрира колко лесно един военен инцидент може да засегне инфраструктура, от която зависят милиони потребители на хиляди километри разстояние. Още по-показателно е, че възстановяването на повредените линии отне месеци. При нормални обстоятелства подобен ремонт може да се извърши за една-две седмици, ако има наличен специализиран кораб. Във военна зона обаче е необходимо да се осигури безопасността на екипажа, което се оказва много по-сложно от самата техническа операция.
Google плаща значително повече, за да заобиколи опасния районСпоред разследване на Rest of World от 7 октомври 2026 г. големите американски технологични компании ускоряват подготовката на алтернативни сухопътни маршрути между Европа и Азия. Особено показателен е примерът с Google. По информация от източник, запознат със сделката, компанията е закупила права за използване на две оптични влакна по трасета, следващи държавни тръбопроводи в Турция. Цената е била приблизително два до три пъти по-висока от очакваните около 6 милиона евро за сравними нови маршрути през страната.
Това не е просто разход за резервна интернет връзка. Подобни договори обикновено обхващат периоди от 15 или повече години и включват допълнителни плащания за поддръжка. Алтернативи се разработват и през Ирак, който постепенно се превръща във важен потенциален сухопътен коридор между Персийския залив, Турция и Европа. През септември страната сключи споразумение с телекомуникационната компания Ooredoo, а през октомври бяха обявени допълнителни договорености за използване на оптична инфраструктура.
На пръв поглед инвестициите изглеждат огромни. Но Google, Meta, Microsoft и Amazon са сред най-големите потребители на международен телекомуникационен капацитет. Според данни на TeleGeography тези компании заедно използват приблизително три четвърти от международния капацитет на мрежите. За тях продължително прекъсване може да означава не само затруднен достъп до услуги, но и проблеми с облачните платформи, корпоративните приложения, комуникациите и центровете за данни.
Вече не са застрашени само кабелите – мишени стават и сървъритеНовата опасност за технологичната инфраструктура не се намира единствено на морското дъно. През март 2026 г. удари с дронове повредиха съоръжения на Amazon Web Services в Обединените арабски емирства, а инфраструктура на компанията в Бахрейн също беше засегната. Последваха прекъсвания на облачни услуги и затруднения за компании, които разчитат на тях.
Това е особено тревожно, защото съвременните центрове за данни представляват огромни инвестиции, но имат добре познати физически уязвимости. Не е необходимо една ракета или дрон да унищожи сървърите, за да предизвика сериозен проблем. Достатъчно е да прекъсне електрозахранването, охладителната система или комуникационните връзки. На 12 октомври иранският представител по сигурността Мохсен Резаи предупреди, че центрове за данни, кабелна инфраструктура и съоръжения за изкуствен интелект в региона могат да се превърнат в цели при ново разрастване на войната със САЩ.
Това поставя държавите от Персийския залив пред особено сложна дилема. През последните години те инвестират десетки милиарди в облачни услуги и изкуствен интелект, надявайки се да изградят нови икономически отрасли, които да намалят зависимостта им от петрола. Сред най-амбициозните проекти е Stargate UAE, който се развива с участието на OpenAI и други технологични партньори. Саудитска Арабия също изгражда мащабна инфраструктура за изкуствен интелект чрез компанията Humain. Така евтини дронове и ракети се превръщат в реална заплаха за технологични инвестиции, чиято стойност се измерва в милиарди.
Може ли наистина интернетът да бъде прекъснат?
Тук е важно да направим едно разграничение. Повредата на няколко големи подводни кабела не означава автоматично, че интернетът в Европа или Азия ще спре напълно. Глобалната мрежа е проектирана да използва алтернативни маршрути, когато дадена връзка отпадне. Трафикът може да бъде пренасочен през други кабели или сухопътни трасета. Освен това много услуги използват центрове за данни и сървъри, разположени близо до самите потребители.
Но тази устойчивост има граници. Ако едновременно отпаднат няколко важни международни връзки, оставащите маршрути могат да се претоварят. Резултатът може да бъде по-високо закъснение при връзките, по-ниски скорости към определени международни услуги и прекъсвания на конкретни облачни приложения. За потребителите в България това не означава непременно загуба на интернет достъп. По-вероятни биха били затруднения с услуги, зависещи от засегнатите международни маршрути, докато местният и европейският трафик може да продължи да функционира нормално.
Най-големият риск възниква, когато проблеми с международната свързаност се съчетаят с физически поражения върху центрове за данни. Именно затова технологичните гиганти вече са готови да плащат много повече за резервна инфраструктура, която през повечето време може дори да не използват активно.
Войната в Близкия изток показва една неудобна истина за дигиталната епоха: колкото и виртуален да изглежда светът ни, интернет продължава да зависи от кабели, електричество, сгради и география. А те могат да бъдат уязвими точно толкова, колкото всяка друга стратегическа инфраструктура.