Европейският съюз се оказва в неудобна ситуация – разполага със собствени космически програми, сериозни финансови ресурси и амбиции за технологична независимост, но не може да замени една от най-важните американски технологии, използвани в Украйна. Става дума за сателитната комуникационна система Starlink на SpaceX, чиято роля във войната отдавна надхвърля осигуряването на обикновен достъп до интернет.
Това призна върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас на 16 октомври, непосредствено преди втория ден от заседанието на Европейския съвет в Брюксел. Изявлението ѝ идва след внезапните ограничения в работата на военните сателитни комуникации, които затрудниха редица украински операции и поставиха отново въпроса доколко европейската сигурност зависи от американска инфраструктура.
„Starlink наистина е необходим на Украйна и за съжаление Европа не може да замени тази способност в краткосрочен план“, заяви Калас, като подчерта необходимостта ЕС спешно да запълни критичните пропуски в собствените си отбранителни технологии.
Как едно ограничение в сателитния интернет засегна бойните операцииПроблемът започна на 14 октомври, когато украинските военни съобщиха за неочаквани ограничения в работата на Starshield – специализираната военна услуга на SpaceX, която използва сателитната инфраструктура на Starlink. За разлика от стандартния търговски интернет, Starshield е предназначена за правителствени и отбранителни приложения, включително защитени комуникации.
Последиците се оказаха почти незабавни. Според информация на Reuters ограниченията засегнали терминалите, монтирани на бързо движещи се обекти. При скорост над приблизително 160 км/ч някои безпилотни летателни апарати започнали да губят връзка, което наложило прекратяване или промяна на отделни мисии.
За да се разбере мащабът на проблема, трябва да се има предвид, че сателитната връзка се използва не само за комуникация между военните подразделения, но и за обмен на разузнавателна информация, координация на артилерията и управление на определени видове дронове.
Репортаж на Reuters от фронтовата линия в Донецка област показва, че затрудненията не се ограничават единствено до безпилотните системи. Украински военнослужещи съобщават за по-ниски скорости на интернет и прекъсвания на комуникациите с командните центрове – проблем, който може да има непосредствени последствия в условията на съвременната война.
Част от функциите впоследствие са възстановени, но украинският президент Володимир Зеленски заяви на 16 октомври, че нормалната работа на услугата все още не е напълно възобновена.
Още по-сериозни въпроси предизвика информацията за произхода на ограниченията. Според разследване на Reuters, основано на сведения от двама американски и един западен служител, разпореждането за ограничаване на Starshield е дошло от Белия дом. Източниците не уточняват кой точно е взел решението. Високопоставен американски представител отрича президентът Доналд Тръмп лично да е издавал такава заповед.
Така един на пръв поглед технически проблем придоби и ясно политическо измерение.
Европа има собствени спътници. Защо тогава не може да замени Starlink?Твърдението, че ЕС не разполага със сателитни комуникационни технологии, би било неправилно. Европейската компания Eutelsat например управлява мрежата OneWeb, включваща над 600 спътника в ниска околоземна орбита. Системата предоставя високоскоростна свързаност с ниско закъснение и е сред най-сериозните европейски алтернативи на американските оператори.
Проблемът обаче не се изчерпва с наличието на спътници.
За да замени Starlink в конкретните военни приложения, една система трябва да предлага достатъчно покритие и капацитет, подходящи терминали, устойчива комуникация при движение и необходимите механизми за сигурност. Освен това внедряването ѝ трябва да бъде достатъчно бързо, за да не се нарушава работата на вече съществуващата инфраструктура.
Европа все пак предприема конкретни действия. От януари 2026 г. функционира GOVSATCOM – система, която обединява защитени сателитни комуникационни ресурси на държавите членки. На първоначалния етап в нея участват Франция, Гърция, Италия, Люксембург и Испания, като ресурсите им могат да бъдат използвани от упълномощени европейски институции и правителствени структури.
Това е важна стъпка към независимостта, но GOVSATCOM не представлява пряк функционален заместител на Starlink и Starshield за всички военни приложения.
Европейският отговор се нарича IRIS², но той няма да дойде веднагаПо-амбициозният проект на ЕС е IRIS² – бъдеща многоорбитална комуникационна система, предназначена да осигури защитена свързаност за правителства, отбранителни структури, аварийни служби и други потребители.
През август 2026 г. Европейската комисия обяви съществено разширяване на проекта. Актуализираната архитектура вече предвижда 348 спътника, от които 330 ще работят в ниска околоземна орбита, а останалите 18 – в средна околоземна орбита.
Комисията планира и допълнително увеличаване на капацитета за сигурни комуникации, като очаква той да нарасне с 60% в рамките на ЕС и с 54% в световен мащаб спрямо първоначалната архитектура.
Първите изстрелвания са предвидени за 2029 г., а предоставянето на начални услуги трябва да последва след тях. Разгръщането на цялостната система остава задача за края на десетилетието.
Това означава, че дори при спазване на графика Европа няма да получи пълноценна нова инфраструктура за защитени сателитни комуникации в рамките на следващите няколко месеца.
Истинският проблем е кой държи контролаСлучилото се в Украйна поставя въпрос, който надхвърля конкретния конфликт. Все повече критични системи зависят от търговска технологична инфраструктура, изградена и управлявана от сравнително малък брой компании.
В мирно време подобен модел предлага очевидни предимства – бързо внедряване, мащабни инвестиции и достъп до технологии, чието самостоятелно разработване би струвало значително повече. Но когато една комуникационна услуга се превърне в съществен елемент от националната сигурност, зависимостта от външни доставчици започва да носи и стратегически рискове.
Случаят със Starshield показва колко сериозни могат да бъдат последствията, когато достъпът до критична инфраструктура зависи от решения, вземани извън държавата, която разчита на нея.
Именно затова признанието на Кая Калас има по-голямо значение от обикновено дипломатическо изявление. То показва, че европейските амбиции за технологична самостоятелност все още се сблъскват с реалността на зависимостта от американските компании и институции.
За Украйна този проблем е непосредствен и засяга текущите военни операции. За Европейския съюз той е предупреждение, че истинската технологична независимост не се измерва само с броя на разработените проекти и отделените средства, а със способността критичните системи да продължат да работят дори когато външен партньор промени условията за използването им.