През септември 2026 г. площта на антарктическия морски лед достигна своя зимен пик. Този път ледът е бил много тънък и учените отбелязват, че са виждали такива нива само три пъти за близо половин век наблюдения.
Въпреки че септември традиционно е периодът на максимално замръзване в Южния океан, площта на антарктическия морски лед през 2026 г. е била значително по-ниска, отколкото в почти всички предишни години. Според НАСА и Националния център за данни за снега и леда на САЩ (NSIDC), годишният пик на замръзване е настъпил на 14 септември, когато ледената покривка е възлизала на приблизително 17,59 милиона квадратни километра. Това е третата най-ниска площ за целия период на сателитно наблюдение.
Ледената покривка обикновено достига пик през септември, след което спада до годишния си минимум през февруари. В своите изчисления учените вземат предвид само районите, където плътността на леда е поне 15 процента от водната повърхност.
За разлика от Северния ледовит океан, който е ограничен от сушата във всички страни, Антарктида е заобиколена от безкрайни океански води. Това позволява на ледената покривка да се разширява бързо през зимата, но също така ускорява топенето, когато ледът навлезе в по-топли води.
Дълго време Антарктида показваше динамика, противоположна на тази на Арктика. От 1979 до 2014 г. площта на леда там нарастваше с приблизително 1 процент на десетилетие, достигайки пик между 2012 и 2014 г. Този растеж обаче спира през 2015 г. и от 2016 г. регионът преживява бърза загуба на ледници. Най-голямото топене е регистрирано през 2023 г., когато замръзналата площ е най-малка.
Пасивните микровълнови сензори на спътниците помагат на учените да наблюдават състоянието на антарктическия лед през плътните облаци. Те записват естественото излъчване на земната повърхност в микровълновия диапазон, където замръзналата вода излъчва много по-силен сигнал от откритото море. Тази система за непрекъснато наблюдение започва да функционира в края на 1978 г. Тогава наблюденията са се извършвали с помощта на космическия апарат Nimbus-7 на НАСА. Днес се използват метеорологичните спътници DMSP и съвременният японски космически апарат GCOM-W на агенцията JAXA.