Когато преди десетина години компаниите започнаха масово да говорят за дигитална трансформация, това често означаваше преместване на системи в облака, създаване на мобилни приложения и дигитализиране на процеси, които дотогава са съществували на хартия. Изкуственият интелект поставя бизнеса пред доста по-сложна промяна, защото вече не става дума само за нов интерфейс или по-бърз софтуер, а за технология, която постепенно започва да участва в самата работа.
Именно с този разговор започна A1 Group ICT Summit 2026, проведен на 29 и 30 септември във Виена. Събитието събра представители на бизнеса, технологични компании, клиенти и медии от пазарите на групата, а още в първата сутрешна дискусия CEO на A1 Group Alejandro Plater и CTO Alexander Kuchar дадоха доста по-интересна перспектива от обичайното „AI ще промени всичко“.
Тяхната теза беше, че технологията вече е достатъчно добра. Истински трудното започва сега. За A1 залогът не е малък. ICT бизнесът постепенно се превръща в един от важните двигатели на групата – брутните приходи в сегмента са нараснали от 285 млн. евро през 2021 г. до 573 млн. евро през 2025 г., а само през миналата година увеличението е 20%. Cloud, AI, киберсигурността и управлението на корпоративна инфраструктура все повече се превръщат в естествено продължение на телекомуникационния бизнес.
Да използваш ChatGPT е лесно. Да внедриш AI в компания е съвсем друго
Alexander Kuchar направи едно важно разграничение още в началото на разговора. Почти всеки вече може да използва генеративен AI в ежедневието си, но това няма много общо със задачата да внедриш същата технология в компания с хиляди служители, чувствителни данни и процеси, които не могат просто да бъдат спрени, ако нещо се обърка.
За това са необходими свързаност между центровете за данни, достатъчно изчислителна инфраструктура, платформи за управление на AI и начин потенциално стотици или хиляди агенти да бъдат разгръщани в рамките на една организация. A1 разполага с повече от 3000 инженери, работещи по IT и мрежови технологии, като според Kuchar именно опитът от собствената трансформация на групата трябва да бъде използван и при работата с корпоративни клиенти. Pasted text
Тук се появи и една от ключовите думи на събитието – суверенитет. За Kuchar той не означава непременно да използваш само европейски технологии или да се отказваш от американските платформи. Значението е по-прагматично.
„За нас суверенитетът означава преди всичко да имаш избор – да контролираш собствената си съдба.“
Тоест компанията трябва да разполага с достатъчно алтернативи и експертиза, за да избира подходящата технология според конкретната задача, вместо цялата ѝ инфраструктура да зависи от едно решение или един доставчик. Именно в тази стратегия се вписват европейската cloud платформа Exoscale и собствените AI разработки на групата. Pasted text
A1 иска да бъде Microsoft, а не компанията, която не е оцеляла след следващата технологична вълнаAlejandro Plater погледна на въпроса от друга страна и направи интересна аналогия с интернет революцията. Когато интернет започва да променя бизнеса около 2000 г., част от победителите са новосъздадени компании без наследени системи, стари продукти и организация, която трябва да бъде преструктурирана. Google е очевиден пример. Други обаче трябва да трансформират вече огромен съществуващ бизнес.
Microsoft успява да направи точно това. Днес AI поставя компаниите пред сходна ситуация. OpenAI и Anthropic започват практически от чист лист, докато телекоми, банки, производители и търговци трябва да внедряват новата технология, докато паралелно обслужват милиони съществуващи клиенти.
Plater беше доста ясен каква компания иска да бъде A1:
„Ние искаме да бъдем Microsoft. Искаме да бъдем компанията, която се трансформира и се преоткрива всеки път, когато се появи нова технология.“
И веднага след това дойде може би най-силното изречение от сутрешната дискусия:
„Предизвикателството не е технологията. Предизвикателството е лидерството.“
Според него трудността е ръководството да успее да оспори съществуващия начин на работа, без да го разруши, и едновременно с това да движи промяната с темпо, което цялата организация е способна да следва. За това няма готов учебник – голяма част трябва да бъде научена в движение. И именно тук AI може да се окаже доста по-различен от поредната корпоративна технология. Необходимо е не просто да се купи лиценз, а да се променят процеси, отговорности и в крайна сметка дори представата какво точно върши един служител.
Един човек, стотици AI агентиЕдна от най-любопитните прогнози на Kuchar беше, че постепенно ще навлезем в среда, в която един служител няма да използва един AI асистент. Той ще управлява стотици, а потенциално и хиляди AI агенти, всеки от които изпълнява конкретна част от даден процес. Това звучи ефектно, но поражда много по-сериозни въпроси от това кой модел да бъде използван.
Ако един AI агент трябва само да обобщи документ, рискът е сравнително малък. Но какво се случва, когато той получи достъп до клиентски данни, счетоводна система, корпоративна поща или възможност да извършва действия от името на служител?
Изведнъж компаниите трябва да решават какви права има всеки агент, до какви данни има достъп, кой носи отговорност за действията му, как се гарантира съответствие с регулациите и как се следи дали резултатите му действително са добри.
Особено интересен според Kuchar е балансът между цена и производителност. Цената на AI вече може сравнително лесно да бъде измерена чрез използваните токени и изчислителни ресурси. Много по-трудно е да се измери качеството на резултата и стойността, която агентът носи на бизнеса. Това ще доведе и до промяна в начина, по който компаниите избират модели.
Няма особена икономическа логика всяка корпоративна задача да бъде изпълнявана от най-мощния и най-скъп frontier модел на пазара. За едни задачи такъв модел може да е необходим, но за други значително по-малък open-source модел би могъл да даде достатъчно добър резултат срещу много по-ниска цена.
Kuchar го формулира като необходимост бизнесът да се научи да използва „правилния модел за правилната стъпка на агента“.
В някои случаи 100 разработчици могат да бъдат достатъчни
Точно тук идва и интересният пример с Exoscale. Според Kuchar в европейската cloud компания работят приблизително 100 разработчици, докато глобалните hyperscaler-и разполагат с огромни инженерни екипи и стотици специализирани услуги. Интуитивно би изглеждало невъзможно малък европейски доставчик да бъде конкурентен. Практиката обаче показва нещо друго.
По думите му A1 вече има повече приложения и натоварвания върху Exoscale, отколкото върху някои от големите hyperscaler платформи. Причината не е, че Exoscale предлага повече функции, а че огромна част от приложенията просто нямат нужда от всички функции на глобалните платформи. Това вероятно ще се случи и при AI. Най-добрият модел в света не винаги е най-добрият модел за конкретната работа.
За бизнеса това може да се окаже доста важна промяна, защото прехвърля фокуса от „кой има най-големия модел“ към далеч по-практичния въпрос „кой може да реши задачата достатъчно добре и на разумна цена“.
Защо A1 изобщо влиза толкова навътре в IT бизнесаТози разговор естествено води и до въпроса защо един телекомуникационен оператор изобщо трябва да се занимава толкова активно с cloud, AI и киберсигурност. Отговорът на Plater беше любопитен именно защото показва как се променя самият телекомуникационен бизнес. Преди години свързаността е могла да бъде продукт сама по себе си. Днес корпоративният клиент все по-често я приема като даденост. Стойността идва от услугите върху нея.
„Свързаност без сигурност вече не е свързаност“, беше един от примерите, които той даде. Преди пет години мрежата и киберсигурността можеха да бъдат разглеждани като отделни категории. Днес корпоративните мрежи по подразбиране включват защита на крайните устройства, софтуерни компоненти и различни нива на сигурност. Клиентите започват да задават и друг въпрос: не само как ще се свържат с данните си, а къде точно ще бъдат тези данни и под каква юрисдикция.
Това е част от причината A1 да развива собствена cloud инфраструктура и центрове за данни, вместо просто да препродава глобални решения.
Предимството срещу глобалните гиганти може да се окаже човекът, който ще вдигне телефонаИнтересна беше и позицията на Plater за конкуренцията с американските hyperscaler-и. Той не опита да твърди, че европейска телекомуникационна група може да изгради по-голяма платформа от Microsoft, Amazon или Google. Вместо това изведе нещо доста по-прозаично – местното присъствие.
Глобалните платформи по природа се стремят към стандартизация: услугата е една и съща, купува се онлайн и се използва по почти идентичен начин навсякъде по света. A1 избира друга стратегия.
„Ние сме локални. Имаме хора, които говорят вашия език. Имаме хора, които могат да дойдат в офиса ви, да седнат с вас, да проектират внедряването заедно с вас и да бъдат там, когато имате проблем.“
Според Plater именно това може да бъде конкурентно предимство при сложните корпоративни AI проекти. Една американска компания може да предостави най-добрата технология в света, но няма непременно да познава местния пазар, регулациите, езика и начина, по който работи конкретната организация.
„Simplify, simplify, simplify“ – AI променя и киберсигурносттаЕдна от най-интересните части на разговора дойде при темата за рисковете. Ако AI агентите получават все повече права вътре в корпоративните системи, същите технологии неизбежно могат да бъдат използвани и от атакуващите. Стратегията, която Plater открои първа, е изненадващо проста:
„Simplify, simplify, simplify.“
Колкото по-сложна е една IT среда, толкова повече са потенциалните пропуски, които могат да бъдат използвани. Затова A1 работи по намаляване на броя системи, инструменти и излишни процеси – не само заради ефективността, а и като част от киберзащитата.
Компанията има екипи, които постоянно наблюдават развитието на AI технологиите и новите видове заплахи. Според Plater при бъдещите атаки скоростта на реакция може да бъде почти толкова важна, колкото самата превенция – понякога проблемът не може да бъде избегнат напълно, но може да бъде ограничен, преди да се разпространи.
A1 използва и редовно penetration testing, включително активно тестване на собствената инфраструктура с опити за намиране на слаби места. По-далечната перспектива е още по-интересна: AI агенти ще защитават системите от други AI агенти. Хората постепенно ще останат на по-високо ниво на контрол, ще наблюдават системата и ще получават сигнали при по-сериозни конфликти.
Не е трудно да си представим корпоративна мрежа, в която голяма част от битката между атака и защита протича автоматично и със скорост, при която човекът просто няма как да участва във всяка отделна стъпка.
А какво става с хората в колцентровете?
Най-провокативната прогноза на Plater дойде към края на разговора и засяга една от дейностите, в които AI вече демонстрира много бърз напредък – обслужването на клиенти. Според него customer care ще бъде сред първите процеси, които ще бъдат сериозно „агентизирани“.
„След няколко години няма да разговаряте с човек в колцентъра, защото AI ще стане достатъчно мощен.“
Това е смело твърдение и вероятно реалността ще бъде по-нюансирана. Самият Plater малко по-рано даде чудесен пример защо технологичните прогнози трябва да се приемат с известна предпазливост. Преди години мнозина са очаквали физическите магазини на телекомите постепенно да изчезнат, защото всички продажби ще минат онлайн. Това не се случва. Клиентите продължават да искат да видят устройствата, да ги държат в ръка и да говорят с реален човек, когато имат нужда от помощ. Резултатът е, че вместо просто да затвори магазините си, A1 продължава да инвестира в тях.
Същото може да се случи и с обслужването на клиенти. AI вероятно ще поеме огромна част от стандартните заявки, но човешкият контакт може да остане ценен именно при сложните, чувствителните или необичайните случаи. И въпреки това посоката е трудно да бъде пренебрегната.
Голямата AI революция може да не изглежда като революцияСлед години на впечатляващи демонстрации генеративният AI навлиза в една по-малко зрелищна, но вероятно много по-важна фаза. Вместо да гледаме как моделът рисува картина или пише стихотворение, постепенно ще започнем да го виждаме в системи, които обработват заявки, управляват инфраструктура, следят сигурността, помагат на служители и вземат участие в реални корпоративни процеси.
И тук тезата на A1 е убедителна: въпросът вече не е кой ще успее да получи достъп до AI. Достъпът постепенно се превръща в стока. Разликата ще бъде в това кой ще успее да го внедри така, че технологията действително да подобри бизнеса, вместо просто да добави още един скъп инструмент към вече сложната корпоративна инфраструктура.
Точно затова думите на Alejandro Plater в началото на ICT Summit вероятно обобщават най-добре целия разговор: предизвикателството вече не е технологията. Предизвикателството е лидерството.