Двама мъже на 20 и 21 години са били арестувани във връзка с унищожаването на 11 антени от наземната инфраструктура на сателитната система Starlink в района на село Плана, близо до София. Информацията беше разпространена от Faktor.bg, който се позовава на свои източници в прокуратурата. Засега липсва официално публично потвърждение за самоличността на задържаните и повдигнатите срещу тях обвинения.
Според публикацията двамата притежават германски паспорти и са пристигнали в България законно през граничния пункт „Кулата“. Задържането им е извършено на 12 октомври, три дни след предполагаемото извършване на палежа.
Атаката е станала през нощта на 9 срещу 10 октомври. Охранителни камери са заснели две маскирани лица, а огънят е унищожил 11 антени, използвани за комуникация със сателитната мрежа на SpaceX. Информацията за инцидента първоначално не беше оповестена от институциите, а стана публична след изявление на Ивайло Мирчев от „Да, България“.
Защо атаката срещу Starlink е толкова сериозна?
Макар Starlink да е известна най-вече с хилядите си спътници в ниска околоземна орбита, функционирането на системата зависи и от наземна инфраструктура. Специализирани комуникационни станции осигуряват връзката между сателитите и наземните мрежи, чрез които се пренасят огромни количества данни.
Това превръща подобни обекти в потенциални цели за саботаж. Унищожаването на наземни антени не означава, че спътниците спират да работят, но може да намали капацитета и надеждността на комуникациите в засегнатия район. Конкретните последици зависят от възможностите на мрежата да пренасочва трафика през други станции.
Значението на Starlink далеч надхвърля предоставянето на интернет на частни потребители. Системата се използва активно в Украйна, включително за военни комуникации, координация и поддържане на свързаност в райони с разрушена традиционна инфраструктура.
На този фон умишленото унищожаване на съоръжения, свързани с мрежата, поставя сериозни въпроси за сигурността на комуникационната инфраструктура в Европа.
Допълнителен повод за тревога са обстоятелствата около самия обект край София. По време на изслушване в парламента председателят на ДАНС Пламен Тончев обясни, че станцията е била в процес на разширяване, поради което част от оградата ѝ е била премахната. Това е улеснило достъпа на извършителите.
Случаят в Полша: четирима задържани и подозрения за чуждо разузнаване
Палежът край София има тревожна прилика с инцидент от 23 септември в полското село Вола Кробовска, на около 50 километра южно от Варшава. Там пожар засегна наземна станция на Starlink, като сериозни щети понесоха системата за електрозахранване и резервният генератор.
Полските власти разглеждат случилото се като вероятен саботаж, насочен срещу комуникационна инфраструктура, използвана и за нуждите на Украйна.
На 12 октомври германската полиция задържа двама турски граждани по искане на Полша. Ден по-късно Reuters съобщи, позовавайки се на полската медия RMF FM, че броят на задържаните по случая е достигнал четирима. Сред тях е и жена, за която се предполага, че е помагала при придвижването на извършителите.
Полската прокуратура официално обяви, че разследва подозрения за действия в полза на чуждо разузнаване. Според полските служби има основания да се подозира участие на руски специални служби в организирането на нападението.
Към момента обаче няма публично представени доказателства, че атаките в България и Полша са организирани от една и съща група или че зад тях стои общ поръчител. Сходството между двата случая само по себе си не доказва координирана операция.
Българските служби предупреждават, че може да има нови саботажи
На 14 октомври премиерът Румен Радев потвърди, че се провежда разследване на инцидента край София, като подчерта, че институциите работят съвместно с партньорски служби. Той отказа да разкрие подробности с аргумента, че това може да попречи на разследването.
Председателят на ДАНС Пламен Тончев отправи и по-широко предупреждение. По думите му службата редовно установява лица, проявяващи подозрителен интерес към критична инфраструктура, включително железопътни мостове и гари. Той не изключи възможността от нови саботажни действия на българска територия.
Случаят повдига и въпроса доколко добре са защитени стратегическите комуникационни съоръжения у нас. Остава неясно дали атаката е довела до реални прекъсвания на комуникациите, какъв е размерът на нанесените щети и дали извършителите са действали самостоятелно.
Засега най-същественият въпрос остава без отговор: става ли дума за изолиран криминален акт, или България е попаднала сред целите на по-широка кампания срещу комуникационната инфраструктура в Европа?
Отговорът ще зависи от резултатите на разследването, а не само от приликите с атаките в други държави.