През 2015 г. учени изследват с компютърна томография останките на 30 жертви на изригването на Везувий, унищожило Помпей през 79 г. сл. Хр. Резултатите привличат голямо внимание, защото при изследваните хора са установени изненадващо добре запазени зъби, без видими кариеси, макар и със следи от износване.
Едно от обясненията е сравнително простичко – древните римляни са консумирали значително по-малко захар от съвременните хора. В менюто им присъствали зърнени храни, зеленчуци, плодове, маслини, бобови култури, риба и месо, докато рафинираната захар практически отсъствала от всекидневното хранене. Това обаче не означава, че всички римляни са имали идеални зъби или че изобщо не са се грижили за тях.
Как са почиствали зъбите си без съвременна паста?Оказва се, че древните римляни познавали различни начини за поддържане на устната хигиена. Нещо повече – използвали смеси, които по предназначение напомнят на съвременната паста за зъби, макар съставките им днес да звучат доста необичайно.
Сред популярните средства били прахове от стрити животински кости и рога, изгорени черупки от яйца и миди, както и пемза. Понякога към тях добавяли ароматни вещества и смирна, за да освежават дъха и да се грижат за венците.
Римският учен Плиний Стари описва подобни средства в своята „Естествена история“. Той споменава например прах от еленови рога, използван за почистване на зъбите и облекчаване на зъбобол. Част от описаните рецепти са били основани на практически наблюдения, а други – на суеверия и вярвания, които нямат научно потвърждение. Използвали се и клечки за почистване на пространствата между зъбите, изработвани от различни материали. Такива принадлежности са познати както от древните текстове, така и от археологически находки. Не всички методи обаче били безобидни. Грубите абразивни прахове можели да увредят емайла, а някои от средствата срещу зъбобол вероятно били неефективни или дори опасни.
Захарта променила всичко, но проблемите със зъбите са много по-стариСъществува популярно твърдение, че хората започнали да страдат от кариеси едва след масовото навлизане на захарта в европейското хранене. Истината е по-сложна. Археологически изследвания показват, че кариесите съществуват от хилядолетия. При останки на ловци и събирачи, живели преди приблизително 15 000 години на територията на днешно Мароко, учените откриват кариеси в цели 51,2% от изследваните зъби. Причината вероятно била консумацията на растения, богати на въглехидрати, които създавали благоприятна среда за развитието на бактерии в устата.
И самите римляни не били защитени от подобни проблеми. Изследване на останките на 67 възрастни от римски некропол в Италия установява висока честота на кариеси, зъбен камък и други увреждания, свързани с храненето. Проучвания на погребения от различни социални среди показват, че състоянието на зъбите зависело и от начина на живот. С други думи, не всички древни хора имали еднакво здрави зъби. Разликите в храненето, възрастта и условията на живот били съществени.
Масовото разпространение на рафинираната захар и индустриално преработените храни по-късно допълнително променило ситуацията. Бактериите в устната кухина разграждат достъпните въглехидрати и произвеждат киселини, които постепенно разрушават зъбния емайл. Колкото по-честа е консумацията на подобни храни, толкова по-голяма може да бъде опасността.
И все пак бихме ли искали да разменим местата си с древните римляни?Въпреки впечатляващите находки от Помпей, животът преди две хилядолетия съвсем не бил идеален от гледна точка на стоматологичното здраве. Римските лекари познавали зъбобола, възпаленията на венците и необходимостта от изваждане на силно увредени зъби. Авъл Корнелий Целз дори описва техники за екстракция на зъби в медицинския си трактат „За медицината“. Липсвали обаче съвременните обезболяващи средства, антибиотиците и възможностите за възстановяване на увредените зъби.
Затова твърдението, че древните хора никога не се нуждаели от стоматолог, е по-скоро романтична представа за миналото, отколкото исторически факт. Истинският урок от тези открития е друг. Храненето има огромно значение за здравето на зъбите, а голямото количество захар в съвременното меню действително създава допълнителни рискове. Това обаче не прави четката и пастата ненужни.
Древните римляни може да са имали някои предимства по отношение на хранителните си навици, но съвременният човек разполага с нещо много по-ценно – научно обоснована профилактика и стоматологична медицина, способна да предотврати и лекува проблеми, които преди две хилядолетия често са причинявали сериозно страдание.