НАСА и Министерството на енергетиката на САЩ обявиха прехода към „ядрената ера“ в космонавтиката. Планира се първият междупланетарен апарат с ядрена енергийна система да бъде изстрелян още през 2028 година. Новата технология трябва да промени възможностите за полети към Марс и други далечни светове.

На 8 октомври директорът на НАСА Джаред Айзъкман и министърът на енергетиката Крис Райт подписаха меморандум, озаглавен „Ускоряване на американското лидерство в областта на космическата ядрена енергетика и двигателните системи“. Споразумението ще влезе в сила на 1 ноември и ще обедини усилията на ведомствата на всички етапи – от изследванията и производството на ядрено гориво до изпитанията, подготовката за изстрелвания и експлоатацията на апаратите.

Главният проект ще бъде Space Reactor-1 Freedom (SR-1), чието изстрелване е планирано за 2028 година. Космическият апарат трябва да демонстрира работата на ядрена електрическа двигателна система в дълбокия космос. За разлика от обичайните ракетни двигатели, такава система получава електроенергия от реактор за делене на атомни ядра и я използва за ускоряване на работното тяло с помощта на електрически двигатели.

Ядрената електрическа тяга се отличава с висока икономичност по отношение на разхода на работното вещество, въпреки че създава значително по-малко усилие в сравнение с химическите двигатели. Технологията е подходяща за дълги полети и превоз на товари. По-рано НАСА уточни, че SR-1 Freedom трябва да отлети към Марс до края на 2028 година и да достави няколко малки хеликоптера Skyfall за изследване на повърхността на планетата.

Успоредно с това американски специалисти разработват Lunar Reactor-1 (LR-1) – компактна атомна електроцентрала за бъдещата лунна база. НАСА вече разглеждаше реактора като решение на проблема с дългите лунни нощи, когато слънчевите панели не произвеждат електроенергия в продължение на почти две земни седмици. Ядрената инсталация ще може да захранва жилищните модули, комуникациите, научните уреди, луноходите и оборудването за добив на местни ресурси.

Съгласно президентски указ от декември 2025 година НАСА трябва да подготви лунния реактор за пускане в експлоатация до 2030 година. Два проекта, SR-1 и LR-1 трябва да помогнат на САЩ да създадат промишлена база за производство на космически ядрени системи. Става дума не само за нови апарати, но и за технологии, които ще позволят поддържането на постоянна инфраструктура извън Земята.

Ядрената програма не се ограничава до реактори за ядрено делене. В съвместните планове на НАСА и Министерството на енергетиката остават и радиоизотопните източници на енергия. През 2028 година към спътника на Сатурн, Титан трябва да бъде изпратен апаратът Dragonfly с радиоизотопен термоелектрически генератор и 24 нагревателни елемента. Още 24 подобни устройства САЩ планират да предоставят на европейския марсоход Rosalind Franklin.

Новите споразумения са продължение на дългогодишната съвместна работа на двете ведомства, но предвиждат по-тясно сътрудничество в областта на научните изследвания, производството и изстрелванията. По-рано НАСА привлече националните лаборатории към разработването на космически реактори. Засега става дума за планирани мисии, а не за двигатели, готови за експлоатация. Американските специалисти разчитат да тестват новите технологии в реални междупланетни полети през 2028 г.