В Южен Китай са били открити вкаменелости на възраст около 610-620 милиона години, които са запазили рядък поглед към морския живот скоро след едно от най-суровите заледявания в историята на Земята. В едни и същи скални пластове са се запазили както микроскопични организми, така и по-едри обитатели на морското дъно. Находката показва, че сравнително скоро след топенето на ледовете по геоложките стандарти океанът вече е бил населен от цианобактерии, фитопланктон, едри водорасли и вероятно, първите животни.
Земята излезе от Мариноанското заледяване преди около 635 милиона години. Този епизод се отнася към епохата на „Снежната Земя“, когато ледниците са достигнали ниските ширини, а огромни площи от океана са били покрити с лед. Палеонтолозите са добре запознати с организмите, живели значително по-късно, но първите десетки милиони години след великото затопляне досега оставаха слабо запълнена страница в хрониката на живота.
Новите вкаменелости частично запълват тази празнина. Изследователите са открили 35 вида акритархи от 17 рода, като три от видовете досега не са били известни на науката.Под „акритархи“ палеонтолозите наричат микроскопични органични обвивки, чийто произход не винаги може да бъде установен с точност. Много от екземплярите вероятно са принадлежали на водорасли или други едноклетъчни организми, живели във водните слоеве. В близост са запазени шест вида по-големи въглеродни отпечатъци. Някои организми са достигали размери от няколко милиметра и са образували ленти, нишки, дискове или разклонени структури. По форма част от находките напомнят дънни водорасли, които са се закрепвали към дъното и са се простирали нагоре към светлината. Авторите също допускат наличието на многоклетъчни животни, но засега определят това тълкуване като предпазлива хипотеза.
Ценността на находката не се състои само в броя на видовете. Микроскопичните организми и едрите мекотели обикновено се запазват по различен начин, поради което палеонтолозите рядко успяват да открият и двете части на древната екосистема в едни и същи пластове. В този случай скалните пластове са запазили както планктона от водната маса, така и обитателите на морското дъно. Благодарение на това учените са получили по-цялостна картина на океана от ранния едиакарски период.
Възрастта на находката все още не може да се счита за установена с точност до няколко милиона години. Самият пласт с вкаменелостите не е датиран директно чрез радиометрични методи. Изследователите сравниха последователността на скалните пластове и набора от микрофосили с други разрези, за които вече съществуват астрономически и радиометрични оценки. Такъв анализ поставя древната екосистема в интервал от приблизително 610-620 милиона години назад.
Дори долната граница на този диапазон прави находката по-стара от прочутата биота от Лантян, чиято възраст се оценява на около 602 милиона години. Там са се запазили по-едри и сложни водорасли, както и вероятни животни. Организмите от новия комплекс са средно по-прости и по-малки, поради което скалните образувания позволяват да се надникне в по-ранен етап от преустройството на морския живот.
Фосилите не означават, че животът е изчезнал по време на глобалното застудяване и след това се е появил отново. По-ранни находки сочат, че някои фотосинтезиращи организми са преживели ледниковия период. Новите образци разкриват следващия етап: след отстъпването на леда морските общности доста бързо, по геоложки стандарти са станали по-разнообразни, а морското дъно и водните слоеве вече са поддържали различни форми на живот. Именно този период досега почти не е оставил на палеонтолозите големи вкаменелости.