Програмист на име Павел Рабцевич твърди, че е използвал Claude Code на Anthropic и Codex на OpenAI, за да идентифицира възможна екзопланета. Той е предоставил своите открития на НАСА, която е насрочила последващи наблюдения, за да провери твърденията му. Потенциалната планета се намира на разстояние от около 116 светлинни години от Земята. На всеки 3,18 дни звездата, около която орбитира изглежда, че затъмнява сиянието си с около 0,05% за период от около 2 часа. Това незначително намаляване на яркостта може да е признак за планета, която преминава пред звездата си и за кратко блокира част от светлината ѝ.

I think I found a planet nobody knew existed.

It's been hiding in NASA telescope data for seven years.

At the end of this thread, you can fly to it yourself. pic.twitter.com/2EmbJJ46Oc

— Pavel Rabtsevich (@p_rabtsevich) October 7, 2026

Рабцевич е забелязал този модел в наблюдения от 2025 година, направени от космическия телескоп TESS (Тransiting Exoplanet Survey Satellite) на НАСА, след което е проследил явлението назад във времето чрез отделни набори от данни от 2020 и 2018 година. Ако затъмняването се дължи на планета, тя би била около 1,4 пъти по-голяма от Земята. Да се открие модел в стари телескопни данни е едно нещо, но да се установи, че той представлява истинска планета, е съвсем друго. Рабцевич споделя, че е използвал изкуствен интелект, за да подложи кандидата на десетки тестове, включително проверки за близки звезди, технически неизправности и други явления, които могат да имитират транзит на планета.

От асистенти по програмиране до космически детективи

Към момента кандидатът все още не е потвърден, но решението на НАСА да планира нови наблюдения въз основа на откритията на Рабцевич бележи рязка промяна в начина, по който хората могат да взаимодействат с архивите за дълбокия космос.

Изследването илюстрира как AI агенти, занимаващи се с програмиране могат да правят нещо повече от това просто да генерират код. Програмистите все по-често използват тези инструменти за писане и изпълняване на тестове, отстраняване на грешки и автоматизиране на повтарящи се задачи. Рабцевич е приложил същия подход към различен проблем: обработка на телескопни наблюдения, тестване на конкуриращи се обяснения и проверка дали подозиран планетен сигнал се е появявал в данни от няколко години.

Рабцевич споделя, че е отделил около 2 седмици за разследването, като е извършил 74 анализа и е написал повече от 1000 скрипта. Claude Code му е помогнал да обработи данните от TESS, да напише скриптове за анализ, да моделира потенциални планетарни транзити и да провери алтернативни обяснения. Codex на OpenAI и отделни сесии с изкуствен интелект са прегледали части от работата.

Макар изкуственият интелект вече да е намерил място в астрономическите изследвания, този нов случай се различава, тъй като изследването тук не се провежда от професионален астроном. Той дава представа за това как тези инструменти биха могли да отворят публични научни набори от данни за любознателни хора, като направят проучването на сложни данни далеч по-достъпно за всеки, който разполага с добре формулирана заявка (prompt).