Космическият взрив, получил официалното обозначение EP250704a, е регистриран за първи път на 4 юли 2025 г. Всичко започва с кратко изригване на гама-лъчи (GRB), което продължава едва половин секунда, но веднага след него следва неочаквано мощно рентгеново излъчване с рекордна продължителност от цели 10 минути. Сигналът е уловен от съвместната европейско-китайска космическа обсерватория Einstein Probe, пусната в експлоатация през 2024 г. Веднага след засичането му, международен екип от астрономи насочва към мястото едни на най-мощните наземни инструменти, сред които Много големия телескоп (VLT) и радиотелескопа Very Large Array (VLA), за да уловят остатъчното сияние от експлозията.
Най-дълготрайното рентгеново изригване, наблюдавано някогаСпоред Николо Пасалева, астроном и водещ изследовател на наблюденията с VLT, това космическо събитие няма аналог до момента: „Това е най-дълготрайното рентгеново изригване, наблюдавано някога при сливане на неутронни звезди“. Неутронните звезди са изключително плътни остатъци от ядрата на масивни звезди, загинали в свръхнова. Те събират маса, по-голяма от тази на Слънцето, в диаметър колкото голям град на Земята. Това прави веществото от тях толкова тежко, че една чаена лъжичка от него би тежала 10 милиона тона на Земята. Когато два такива екстремни обекта се сблъскат, те предизвикват явление, наречено килонова.
EP250704a е рентгеново събитие, за което се предполага, че представлява сливане на две неутронни звезди. Кратките гама-избухвания възникват, когато два компактни обекта, като например неутронни звезди, се приближават един към друг по спираловидна траектория, преди да се сблъскат и слеят. Източник: Niccolò Passaleva, Eleonora Troja (ERC BHianca), ESO/VLT
Астрономите смятат, че тайната зад необичайно дългото 10-минутно излъчване на EP250704a се крие в крайния продукт от сблъсъка. Според астронома Елеонора Троя, ако при сблъсъка се е родил магнетар (бързо въртяща се неутронна звезда със свръхмощно магнитно поле), той буквално „изпомпва“ своята магнитна енергия в околното пространство. Това поддържа експлозията ярка и я кара да затихва много по-бавно.
Данните показват, че тази титанична експлозия не е свръхнова, а светлината от нея е пътувала към Земята в продължение на 6 милиарда години. Откритието, публикувано в научното списание Science Bulletin, помага на астрономите да разберат по-добре колко често се раждат магнетарите и как са се разпределяли ценните тежки метали в ранната Вселена.
Официалната публикация можете да намерите тук.