Археолози са събрали 597 находки от дървесина на възраст от 40 до 62 000 години и са разкрили почти изчезналата страна от живота на неандерталците. В Абри Романи, недалеч от Барселона са запазени две дървени копия, заострени оръдия, вероятни съдове от кора, части от конструкции и необичаен предмет с дръжка и масивен край. Находките показват колко силно обичайната представа за неандерталските технологии зависи от това, кои материали са способни да преживеят десетки хиляди години.
Дървото обикновено гние, затова в селищата на неандерталците археолозите най-често откриват каменни оръдия и кости. В Абри Романи природата е успяла да съхрани много повече. Калциевият карбонат постепенно е покривал дървесината, а след нейното разпадане в скалата са останали подробни отпечатъци. Някои парчета са преживели хилядолетия в овъглено състояние.
Изследователите са проучили 597 останки, открити в 16 археологически слоя в рамките на четири десетилетия разкопки. Сред тях учените са отделили 13 предмета, които неандерталците са обработвали или използвали умишлено. Дървени предмети се срещат в пластове от различни епохи, поради което дървесината, съдейки по находките е била постоянно присъствала в бита на местните групи.
Най-забележителните находки са две копия. Първото е запазено почти изцяло и достига дължина от 2,45 метра. По формата му археолозите го считат за оръжие за нанасяне на удари от близко разстояние. От второто са останали 1,99 метра, включително заостреният край със следи от целенасочена обработка.
Едното копие е лежало до костите на елен и огнищата. Въпреки това, близостта на предметите все още не доказва, че намереното оръжие е било използвано именно за убиването на тези животни, поради което изследователите не свързват находката с конкретен лов. Още повече въпроси предизвика цялостният дървен предмет с дръжка с дължина около 16 сантиметра и разширен заострен край. По повърхността му е имало надлъжни следи от издълбаване, поради което формата му очевидно е била придадена умишлено. Авторите допускат, че предметът е служил като ударно оръжие и е могъл да се използва при лов, но засега не е възможно да се определи точното му предназначение. Археолозите не познават близки аналози сред известните праисторически дървени находки.
Дървото е било използвано не само за оръжия. Изследователите смятат, че четири плоски, овъглени парчета кора са били вероятно съдове или подноси. Няколко предмета са изработени от кора на хвойна, въпреки че сред дървесината в лагера преобладава борът. Гъвкавата и влакнеста кора на хвойната може да е била подходяща за леки съдове, но засега археолозите разглеждат това обяснение само като хипотеза.
В лагера са били открити и кръстосани пръчки над мястото, където е горял огън. Авторите на изследването допускат, че неандерталците са изграждали над огнището проста конструкция за приготвяне на храна. Наблизо е бил открит и прав дървен елемент с дължина 5,10 метра, без клони и с възможни следи от обработка. Той е могъл да се използва като част от лека конструкция или за обособяване на жилищно пространство, макар че засега е невъзможно да се потвърди предназначението му.
По-голямата част от намерената дървесина все пак се е използвала за огън. Неандерталците са носили в лагера тънки клони, големи парчета от стволове и са съхранявали част от горивото в резерв. Основен източник на дърва за огрев е бил борът. Разположението на находките показва, че дървесината се e събирала, пренасяла и съхранявала по различен начин в зависимост от предназначението ѝ.
Уменията на неандерталците да работят с дърво са потвърдени от археолозите и в други европейски лагери. Абри Романи предоставя рядката възможност да се види много по-пълен набор от дървени предмети наведнъж и да се проследи тяхното използване в продължение на хиляди години. Камъкът е запазил само една част от технологичния свят на неандерталците, докато оръжията, съдовете, дървените инструменти и елементите на жилищата почти навсякъде са изчезнали заедно със самия материал.