Когато се опитват да си представят от колко време съществува интернетът, повечето хора вероятно си спомнят 90-те години. Изкушаващо е да свържем раждането на нашия постоянно свързан свят с възхода на ранните търсачки и чат стаи, които само поколението на милениалите ще си спомнят, но всъщност свързването на раждането на интернета с 90-те години е объркване, което смесва два различни технологични пробива.
За да изясним хронологията, е полезно да разграничим истинския интернет от Световната мрежа (World Wide Web), за да обясним нещата по-добре. Измислена от Тим Бърнърс-Лий в края на 80-те години, WWW по същество е колекция от уеб страници, документи и линкове, които можете да разглеждате, когато пожелаете. Това е ефектният визуален слой, където гледате филми, четете новини за технологии и прекарвате часове в социалните мрежи.
Интернет, от друга страна е физическата мрежова инфраструктура, която прави WWW възможен – това е обширна система от мрежи. Представете си го така: WWW е набор от съвкупност от ярко осветени витрини на магазини, а интернет е системата магистрали, по които се осъществява достъпът до тях. Въпреки че днес използваме двата термина като синоними, технически те са различни неща и е добре да знаете, че интернет беше едно от многото далновидни изобретения от 60-те години, които предсказаха бъдещето.
Началото на ARPANET в края на 60-те години
Истинските корени на тази глобална мрежа се простират чак до края на 60-те години, когато тя е била финансирана с огромни суми средства от Министерството на отбраната на САЩ. Изследователите са се нуждаели от начин да обменят данни в цялата страна, без да разчитат на един-единствен, уязвим централен възел, който лесно можеше да претърпи срив или да бъде унищожен. Този амбициозен правителствен проект се превърна в ARPANET (Advanced Research Projects Agency Network) – една от първите мрежи, свързваща компютри от различни университети. Това беше първата в света мрежа за обмен на пакети, която напълно революционизира начина, по който цифровата информация се предаваше на големи разстояния.
Вместо да изпраща непрекъснат поток от (вероятно уязвими) данни по телефонна линия, пакетната комутация разделя информацията на миниатюрни цифрови парченца, подобни на пъзел. Всеки пакет се движи независимо, като постоянно търси най-бързия и най-ефективния маршрут през системата. Щом всички тези разпръснати парченца най-накрая достигнат местоназначението си, приемащият компютър незабавно ги сглобява отново в четливо съобщение, а ако един рутер претърпи срив, данните продължават да търсят пътя си към крайната точка.
В края на 1969 година учени опитаха да изпратят първото съобщение между компютър в UCLA и друг в Станфорд. Учените се опитали да въведат простата дума „login“, но системата претърпяла грандиозен срив още след първите две букви. Въпреки този първоначален проблем, този монументален експеримент доказал, че децентрализираната мрежа наистина може да функционира, полагайки основите за първото изпратено имейл съобщение и за онлайн света, който познаваме и обичаме днес.
1983 година – официалната година на раждане на интернет
Въпреки че в края на 60-те години беше доказано, че пакетната комутация е възможна, ранната версия на ARPANET все още беше до голяма степен ексклузивна и затворена система. Различните видове компютърни мрежи трудно успяваха да комуникират помежду си, тъй като всички те „говореха“ на различни езици. С изграждането на собствени изолирани мрежи от други институции през 70-те години ситуацията стана още по-фрагментирана. За да се справи с този проблем, изследователите разработиха универсален набор от правила за комуникация, известен като Transmission Control Protocol and Internet Protocol, наричан още TCP/IP.
Това революционно подобрение е причината историците на технологиите да посочват 1 януари 1983 година като истинската официална дата на раждането на интернет. Това беше точният момент, в който ARPANET се отказа от старите си протоколи и наложи преминаването към TCP/IP. Почти за една нощ изолираните мрежи по целия свят най-накрая успяха да комуникират помежду си, сливайки се в една гигантска, обединена мрежа. Това беше решаващото парченце от пъзела, което превърна един академичен експеримент в обичана платформа с глобален обхват.