Ако останете последният човек на Земята: как ще изглеждат първите пет години

Представете си един напълно обикновен ден, в който внезапно всички останали хора на планетата изчезват. Светът около вас поне за известно време ще изглежда почти непроменен. Светофарите ще продължат да работят, по улиците ще има автомобили, магазините ще бъдат пълни с храна, от чешмите ще тече вода, а интернетът вероятно все още ще бъде достъпен. Само че зад всичко това вече няма да стои нито един човек, който да управлява, ремонтира, зарежда, контролира или поддържа системите, на които съвременният живот разчита.

Именно това прави подобен мисловен експеримент толкова интересен. На пръв поглед последният човек на Земята би получил безкрайно богатство – достъп до всеки автомобил, магазин, аптека, склад и жилище. В действителност обаче той би наследил цивилизация с ограничен срок на годност. Съвременният свят не е огромна машина, която работи сама, а сложна система, която оцелява благодарение на непрекъснатата работа на милиони хора.

Ако целта ви е да преживеете не няколко седмици, а поне пет години, постепенно ще трябва да се откажете от почти всичко, което приемаме за даденост днес. Истинското предизвикателство няма да бъде да намерите храна. То ще бъде да преминете от човек на XXI век към човек, способен да поддържа сам собственото си малко парче цивилизация.

Първите дни: градът бързо престава да бъде безопасното място

Логичният първи импулс вероятно би бил да се отправите към най-близкия супермаркет и да се запасите с храна. Това обаче не е най-спешният проблем. Много по-важен е достъпът до чиста вода, защото градското водоснабдяване разчита на сложна инфраструктура – помпи, електричество, пречиствателни станции, химикали и постоянна поддръжка.

Токът няма да изчезне едновременно навсякъде и няма универсален момент, след който цялата електрическа система на планетата ще угасне. Някои съоръжения ще се изключат автоматично, други ще продължат да работят известно време, а генератори и резервни системи ще удължат живота на отделни обекти. Общата посока обаче е ясна: без оператори и инженери електрическата мрежа постепенно ще се разпада, а заедно с нея ще започнат проблемите с водоснабдяването, канализацията, телекомуникациите и охлаждането на храните.

Именно тогава големите градове ще започнат да губят най-голямото си предимство – инфраструктурата. Хладилните витрини в магазините ще спрат, храната ще започне да се разваля, канализационни и помпени системи могат да откажат, а пожари, причинени от аварии или оставени без надзор инсталации, няма да бъдат гасени. Самият град няма изведнъж да се превърне в руина, но ще стане много по-неудобно и рисково място за постоянно обитаване.

Най-добрият избор вероятно би бил къща извън големия град, но все пак достатъчно близо до останките на цивилизацията, за да могат да се събират материали и инструменти. Място със собствен източник на вода, плодородна земя, възможност за отопление на дърва и соларни панели би било почти идеално. Кладенецът например е безценен само ако водата от него може да бъде извадена без зависимост от сложна електрическа система. В подобна ситуация механичната помпа или естественият извор биха стрували повече от почти всяка съвременна джаджа.

Първата година: времето, в което цивилизацията все още може да ви помага

Първите месеци вероятно ще бъдат най-лесният период. Магазините ще съдържат огромни количества пакетирани продукти, аптеките ще бъдат пълни с лекарства, складовете – с инструменти, а по улиците ще има милиони автомобили. Ако действате разумно, през този период можете да съберете почти всичко необходимо за следващите години.

Най-ценните вещи обаче няма непременно да са тези, които днес смятаме за скъпи. Ръчните инструменти, трионите, брадвите, резервните части, контейнерите за вода, семената, филтрите, въжетата, здравите обувки и оборудването за съхранение на храна ще имат много по-голяма практическа стойност от телевизори, смартфони и луксозни автомобили.

Особено ценни биха били и книгите. Съвременният човек е свикнал да получава всякаква информация за секунди, но интернетът е зависим от огромна физическа инфраструктура – центрове за данни, оптични мрежи, базови станции, електричество и специалисти, които ги обслужват. Дори някои части от мрежата да оцелеят сравнително дълго, рано или късно търсачката, която днес отговаря на почти всеки въпрос, ще изчезне.

Тогава подробна книга по земеделие, първа помощ, механика, електротехника или строителство може да се окаже едно от най-ценните неща на планетата. Човекът, който знае как да отглежда картофи, да ремонтира генератор или да съхранява семена, ще има далеч по-голям шанс за оцеляване от този, който просто е събрал голямо количество консерви.

Автомобилите няма да останат полезни завинаги

Една от големите заблуди в подобен сценарий е, че последният човек ще има достъп до безкраен парк от автомобили и практически неограничено гориво. На практика и двете имат срок на годност.

Бензинът се променя при продължително съхранение, а влагата, кислородът и съдържанието на етанол могат да ускорят деградацията му. Това не означава, че след точно шест месеца всички автомобили ще откажат, но с всяка следваща година намирането на подходящо гориво ще става все по-трудно. Освен това самите автомобили ще започнат да страдат от разредени акумулатори, спаднало налягане в гумите, корозия, повредени уплътнения и неизползвани спирачни системи.

Тук електромобилът получава необичайно предимство. При работеща соларна система той може да бъде зареждан, без да се разчита на петролна рафинерия или бензиностанция. Но и това не е вечна технология – фотоволтаичните системи имат инвертори, кабели и електроника, които могат да се повредят, а автомобилът продължава да има гуми, лагери, окачване и други механични компоненти.

С времето велосипедът вероятно ще се превърне в едно от най-разумните транспортни средства. Той е сравнително лесен за ремонт, не се нуждае от гориво и позволява придвижване на значителни разстояния. В свят без сервизи простотата постепенно ще се окаже много по-ценна от мощността.

Втората година: моментът, в който трябва сами да произвеждате храната си

През първите месеци гладът вероятно няма да бъде сериозна заплаха. Сухи храни, зърнени продукти, консерви и други дълготрайни продукти ще има в огромни количества. Някои консервирани храни могат да останат годни за употреба години наред при правилно съхранение, което означава, че наследството на съвременната хранителна индустрия ще осигури важен запас.

Проблемът е, че не можете безкрайно да живеете от останалото по рафтовете. С времето част от храната ще се разваля, опаковките ще се повреждат, а хранителното разнообразие ще намалява. Ако още през първата година не сте започнали да отглеждате собствени плодове и зеленчуци, втората може да стане много неприятна.

Тук модерният човек ще се сблъска с една любопитна истина. Повечето от нас знаят как да използват десетки приложения, да настройват домашна мрежа или да поръчват храна с телефона си, но не знаят колко картофи трябва да засадят за една година, кога се сеят различните култури или как се съхраняват семена за следващия сезон.

Зеленчуковата градина вече няма да бъде хоби, а жизненоважна система. Ще трябва да се научите да сушите, ферментирате, осолявате и консервирате храната, защото обикновеният хладилник рано или късно ще престане да бъде надеждна част от живота ви.

Третата година: дребните инциденти стават големи проблеми

След като храната и водата бъдат донякъде осигурени, вероятно ще се появи друга опасност, за която рядко мислим – липсата на медицина. В свят без хора няма престъпници и няма трафик, но няма и лекар, хирург, стоматолог или парамедик, който да ви помогне.

Дълбоко порязване, счупване, инфектиран зъб, апендицит или тежко падане могат да се превърнат в събития с фатален край. Съвременният човек си позволява множество малки рискове, защото подсъзнателно разчита на огромна медицинска система, която ще се задейства при необходимост. В света на последния човек тази защитна мрежа изчезва напълно.

Това би променило и начина на живот. Катеренето по покрив, рязането на дърва или карането с висока скорост вече няма да бъдат обикновени дейности. Един счупен крак може да означава, че няма да можете да носите вода, да събирате дърва или да обработвате градината. Понякога най-добрата стратегия за оцеляване просто ще бъде да не правите нищо излишно опасно.

Природата постепенно ще се върне в градовете

Популярната култура често показва изоставените градове като джунгли само няколко години след изчезването на хората. Реалността вероятно би била по-бавна, но също толкова впечатляваща. Растителността ще започне да превзема пукнатините в асфалта, неподдържаните паркове ще се разрастват, а дърветата ще разрушават настилки и огради. Водата и студът постепенно ще ускоряват разрушаването на пътища и сгради.

Животните също ще променят поведението си. Огромен брой домашни животни няма да оцелеят без човешка помощ, особено тези, които са затворени в жилища, ферми и клетки. Други ще се адаптират, а дивите видове постепенно ще започнат да използват пространства, от които в момента са изтласкани.

Не е сигурно, че светът ще бъде завладян от огромни глутници диви кучета, както често се описва в апокалиптичните сценарии, но свободно движещи се животни със сигурност могат да представляват опасност. Много по-интересна обаче ще бъде постепенната промяна на самата среда – улици, паркинги и индустриални зони ще започнат да се превръщат отново в територия на природата.

Четвъртата и петата година: от консуматор към пионер

След няколко години ще настъпи най-голямата промяна. В началото вие сте човекът, който използва останалото от цивилизацията. До петата година вече трябва да бъдете човекът, който създава и поддържа необходимото сам.

Сградите няма да изчезнат и складовете няма да се изпразнят напълно, но удобните ресурси ще стават все по-трудни за използване. Покриви ще започнат да протичат, металните части ще корозират, батерии ще се повреждат, а машини ще остават без консумативи и резервни части. В същото време пътищата ще се влошават, което ще направи достъпа до отдалечени запаси по-труден.

Истинското богатство вече няма да бъде количеството вещи, които сте събрали, а уменията, които притежавате. Да поправите покрив, да отглеждате зеленчуци, да заточите инструмент, да пречистите вода, да запазите реколтата до пролетта или да ремонтирате велосипед ще бъдат умения с пряка стойност за живота.

Парадоксът е впечатляващ. Ако всички останали хора изчезнат, в първия ден ще станете собственик на практически всичко. След няколко години обаче може да откриете, че качествената брадва, работещият велосипед и пакет жизнеспособни семена са по-ценни от луксозен автомобил, скъп часовник или банкова сметка с милиони.

Най-тежкият проблем може изобщо да не бъде физически

Всичко дотук предполага, че човекът е достатъчно изобретателен, за да осигури вода, храна, подслон и енергия. Остава обаче един проблем, който не може да бъде решен със запас от консерви или соларни панели – абсолютната самота.

Първоначално вероятно ще търсите други хора. Ще проверявате телефони, радиостанции, телевизионни канали и интернет. Ще обикаляте квартали и градове с надеждата да откриете поне някого. В определен момент обаче ще трябва да приемете, че отговор няма да има.

Тогава оцеляването престава да бъде само физическо предизвикателство. Няма с кого да разговаряте, няма на кого да разкажете какво сте направили през деня и няма човек, който да се зарадва на добрата реколта или на успешно поправената машина. Изчезва не само обществото, а и чувството, че ежедневните усилия имат значение за някого другиго.

Затова строгият дневен режим вероятно би бил почти толкова важен, колкото водата и храната. Работа, упражнения, четене, водене на дневник, музика, грижа за животно или голям дългосрочен проект могат да помогнат за запазването на усещането за цел и нормалност.

И именно тук мисловният експеримент става много по-интересен от обикновения сценарий за оцеляване. Човек вероятно би могъл да намери достатъчно храна, вода, инструменти и материали, за да преживее години. Истинският въпрос е дали един човек може да замени цялото общество, което днес стои невидимо зад всяко наше удобство.

Защото ако някога останете последният човек на Земята, няма просто да получите целия свят за себе си. Ще наследите най-сложната машина, създавана някога от човечеството – цивилизацията – и ще трябва да гледате как част по част тя постепенно спира.