Български военнослужещи извършиха подробен оглед на товарния кораб ABLE, поразен при атаката с дронове в изключителната икономическа зона на България в Черно море на 6 октомври. На борда са установени тежки поражения от пожар, пробойна в кърмовата част и следи от евакуацията на екипажа, но не са открити останки от безпилотен апарат, които да помогнат за установяване на извършителя.

Новите подробности бяха съобщени на брифинг във Варна от представители на Военноморските сили, 24-та авиационна база и министъра на отбраната Димитър Стоянов. Операцията потвърждава мащаба на щетите по плавателния съд, който продължава да се намира в Черно море без екипаж и с навлязла вода в машинното отделение. Военните засега не могат да прогнозират дали корабът ще остане на повърхността.

Военни се качиха на ударения кораб в Черно море: тежък пожар, пробойна, но нито следа от дрон Какво откриха военните на борда на ABLE?

Двама военнослужещи от 24-та авиационна база „Крумово“ са били спуснати на борда на кораба със задача да обследват пораженията, да потърсят части от дрон и да документират състоянието на плавателния съд. Проверката е продължила повече от 30 минути, като са направени снимки и видеозаписи на външните и вътрешните помещения.

Пред БНТ старши сержант Иван Кацаров, участвал в операцията, разказа, че корабът е силно обгорял както отвън, така и отвътре. Екипът е проверил и товарните помещения, като е установил, че ABLE е превозвал жито. Това е важна подробност, тъй като след атаката имаше въпроси както за естеството на товара, така и за възможните рискове при евентуалното потъване на съда.

Огледът е установил и следи от използване на аварийно-спасителното оборудване, което потвърждава, че моряците са напуснали кораба с наличните средства за евакуация.

Според специалиста по търсене и спасяване Велислав Яруков пожарът е нанесъл изключително тежки поражения. Въпреки подробния оглед обаче военните не са открили части от безпилотен апарат. Това не изключва възможността отломките да са попаднали във водата или да са били разрушени при пожара, но към момента липсват необходимите физически доказателства за техническа идентификация на оръжието.

Военни се качиха на ударения кораб в Черно море: тежък пожар, пробойна, но нито следа от дрон Корабът е пробит и поема вода, но засега не потъва

Допълнителният оглед на Военноморските сили е установил пробойна в кърмовата част на ABLE, през която е навлязла морска вода. Плавателният съд има наклон към кърмата, а машинното отделение е наводнено поне частично.

Командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов обясни, че корабът засега се намира в устойчиво състояние, но не може да се даде сигурна прогноза за бъдещето му. Продължителното навлизане на вода, съчетано с пораженията от пожара, създава риск от допълнително влошаване на състоянието на съда.

Военни се качиха на ударения кораб в Черно море: тежък пожар, пробойна, но нито следа от дрон

При проверката не е установен разлив на гориво или други замърсяващи вещества. Това е положителна новина, но не означава, че екологичният риск е окончателно отстранен. Дори кораб, натоварен със зърно, разполага с гориво, смазочни материали и различни технически течности, които могат да попаднат в морето при разрушаване или потъване.

ABLE плава под флага на Палау и е един от двата кораба, поразени в нощта срещу 6 октомври. Според съобщената тогава информация на борда му са се намирали 18 моряци – 11 турски и седем индийски граждани. Всички са били спасени, като двама са получили тежки наранявания и са транспортирани за лечение във Варна.

Фрегатата „Верни“ от състава на българските Военноморски сили също участва в наблюдението на района. Операцията продължава да има значение не само за установяване на щетите, но и за безопасността на останалите кораби, преминаващи през тази част на Черно море.

Военни се качиха на ударения кораб в Черно море: тежък пожар, пробойна, но нито следа от дрон Другият кораб потъна, а съдбата на десет моряци остава неизвестна

Значително по-тежка е ситуацията с втория атакуван кораб – ALFA WATAN, плаващ под флага на Того. Той потъна след нападението на около 70 морски мили от българското крайбрежие, а спасителните екипи не успяха да открият нито един от членовете на екипажа.

При издирването бяха намерени преобърната лодка, три спасителни сала и части от корабно оборудване. Операцията по търсене и спасяване беше прекратена на 7 октомври, след като властите обявиха, че не са установени следи от изчезналите моряци.

Междувременно случаят предизвика международна реакция. Сирия официално поиска независимо и прозрачно разследване на потъването на ALFA WATAN и обяснение за причините, довели до прекратяването на спасителната операция.

Според информацията, предоставена от сирийските власти на 8 октомври, екипажът се е състоял от десет души – девет сирийски граждани и един египтянин. Първоначалните съобщения от българска страна посочваха 12 моряци, но по-късните данни от Дамаск уточняват броя им на десет.

Пред Reuters Мазен Алуш, представител на сирийската администрация за пристанища и митници, настоя международните институции да използват всички налични технически средства за откриване и обследване на потъналия кораб. Сирийската страна иска да бъдат изяснени както причините за инцидента, така и съдбата на екипажа.

Българският министър на отбраната вече съобщи, че е поискано международно съдействие за обследване на потъналия кораб с подводен безпилотен апарат. Подобна операция би могла да предостави важна информация за пораженията по корпуса, обстоятелствата около потъването и евентуални останки от използваното оръжие.

Кой стои зад атаките? България все още няма доказателства

Въпреки извършения оглед най-важният въпрос остава без отговор. Българските власти не разполагат с достатъчно доказателства, за да установят дали дроновете са били руски, украински или с друг произход.

Министърът на отбраната Димитър Стоянов подчерта, че без открити отломки и технически анализ не може да се направи категорично заключение. По думите му е възможно апаратите да са били както руски, така и украински, но предположенията не могат да заместят доказателствата.

По-рано украинският президент Володимир Зеленски обвини Русия за атаките, докато руското посолство в София отрече търговският кораб да е бил сред целите на руски дронове. Българският премиер Румен Радев посочи, че товарът и маршрутът на плавателните съдове могат да бъдат косвени признаци за руска намеса, но призна, че няма достатъчно основания за официално обвинение.

Съществена подробност е и местоположението на атаките. Двата кораба са били в изключителната икономическа зона на България, но извън нейните териториални води, които се простират до 12 морски мили от брега. Това разграничение е важно при оценката на инцидента от гледна точка на международното морско право и ангажиментите на държавата.

Унищожен е нов дрон край Синеморец

На брифинга във Варна контраадмирал Кирил Михайлов съобщи и за нов инцидент. На 9 октомври Военноморските сили са унищожили дрон на около 15 морски мили източно от Синеморец. Това е още един пример за рисковете, които продължаващите военни действия създават в Черно море.

Според министър Стоянов България разполага със системи за противодействие на безпилотни апарати, включително оборудване, произведено от български компании. Предвиждат се и допълнителни доставки по съвместни програми със съюзнически държави, но военният министър призна, че технологичното развитие на дроновете изпреварва възможностите за защита.

Напрежението в региона се увеличи и след инцидента от 5 октомври край Румъния, когато пожар на товарния кораб Royad Mammadov доведе до смъртта на двама души. Единадесет моряци бяха спасени. Украйна обвини Русия за нападение с дронове, но румънските власти не потвърдиха официално причината за пожара.

Поредицата от инциденти показва колко уязвимо става търговското корабоплаване в Черно море. Освен непосредствената опасност за екипажите, атаките създават рискове за транспортните маршрути, превоза на зърно, морската среда и работата на спасителните служби.

Огледът на ABLE даде отговор на няколко важни въпроса – корабът е тежко повреден, превозвал е жито и засега няма установен разлив. Но най-съществените неизвестни остават: кой е извършил атаките, каква ще бъде съдбата на двата кораба и какво се е случило с изчезналите моряци от ALFA WATAN. Без допълнителни доказателства и независимо разследване тези въпроси продължават да стоят открити.