„Роскосмос“ демонстрира визуализация на обекти, наблюдавани от руския телескоп ART-XC, работещ в твърдия рентгенов диапазон. От космическата агенция разказаха за автономна навигационна система, базирана на сигнали от пулсари.
Руският телескоп ART-XC носи името на М. Н. Павлински – изтъкнат руски учен в областта на рентгеновата астрономия и космическото приборостроене. Уредът е монтиран на космическата обсерватория „Спектър-РГ“, която се намира в близост до точката на Лагранж L2 на системата Слънце – Земя, на разстояние от около 1,5 милиона километра от планетата. Към момента телескопът е извършил осем пълни обзора на небето. В „Роскосмос Медия“ съвместно със специалисти от ART-XC беше извършена визуализация във видимия диапазон на няколко обекта, открити от телескопа.
Двойната система Swift J1727.8-1613 се състои от черна дупка и съпътстваща звезда, чиято материя черната дупка привлича към себе си, образувайки разгорещен акреционен диск. С колосална скорост се върти свръхплътната неутронна звезда SRGA J144459.2−604207 – акреционен милисекунден рентгенов пулсар. ART-XC засне ранните етапи на взрива на свръхновата SN 2023ixf в галактиката M101.
Свръхмасивната черна дупка SRGA J230631.0+155633 е отдалечен квазар, който активно поглъща вещество от ярък акреционен диск. Обектът е скрит от плътен тор от прах и газ, който свети в рентгеновия диапазон. „Херкулес X-1“ – рентгенов източник, разположен в нашата галактика, представляващ класическа двойна система с поток от вещество, падащ върху повърхността на неутронна звезда и предизвикващ термоядрени експлозии на нейните полюси.
Друга задача на ART-XC е да проучи възможностите за автономна навигация на космическите апарати. Като „маяк“ могат да служат сигналите от изолирани пулсари. В перспектива тази технология ще даде възможност на апаратите самостоятелно да определят своето местоположение в далечния космос при липса на постоянна връзка със Земята.