През изминалите петдесет години много видове рак станаха по-малко смъртоносни. Така например в САЩ и други страни средната петгодишна преживяемост при рак се е повишила от 49% на 71%. При това напредъкът се оказа неравномерен: някои видове рак се лекуват много по-успешно от други. Така при рака на простатата 5-годишната преживяемост достигна почти 98%, а при рака на панкреаса тя все още остава изключително ниска, едва 14%.
В списание Nature са представени статистически данни за борбата с рака в периода от края на 70-те години до 2022 г. Учените отбелязват, че особено забележими промени са настъпили при рака на белия дроб. През 1975–1979 г. само 13% от пациентите са живели още поне пет години след поставянето на диагнозата. Към 2022 г. показателят е достигнал 29%.
„Това все още е много нисък показател за преживяемост, но напредъкът е очевиден“, коментират учените.
Повишаването на преживяемостта при рак е свързано едновременно с няколко промени в лечението: подобриха се хирургичните методи и лъчевата терапия, а също така се появиха лекарства, които активират имунната система за борба с тумора или въздействат върху раковите клетки с определени мутации.
Едно от най-значимите постижения е лечението на левкемиите при децата. При деца и юноши до 19 години петгодишната преживяемост при лимфоидната левкемия се е повишила от 57% на 90%.
Следва да се отбележи, че този резултат не е следствие от появата на принципно нова терапия. За разлика от рака на белия дроб, при терапията на левкемиите голяма роля е изиграла дългогодишната съвместна работа на специалистите, които постепенно са коригирали дозировките и времето на провеждане на вече съществуващите методи на лечение. Това е позволило терапията да стане по-ефективна.
Различните видове рак
Още един пример за този напредък е свързан с рака на черния дроб. От средата на 90-те години на миналия век петгодишната преживяемост при това заболяване се е утроила и е достигнала 22%.
Значително са се подобрили и резултатите от лечението на множествената миелома. Една от причините за това е появата на лекарства, които използват възможностите на имунната система за борба с туморните клетки.
Само че показателите за преживяемост не винаги отразяват успехите на лечението. Така например при рака на простатата петгодишната преживяемост достигна почти 98%. Учените уточняват, че тези показатели могат да сочат повишена ефективност на диагностиката и откриването на тумори, които първоначално не са били злокачествени.
При рака на шийката на матката показателят почти не се е променил. Това отчасти се дължи на скрининга: той предотвратява разпространената форма на заболяването, но сред откриваните случаи нараства делът на по-агресивния аденокарцином.
Най-ниска остава преживяемостта при рака на панкреаса: едва 14%. Заболяването е трудно за откриване и лечение, въпреки че последните постижения дават надежда за подобряване на резултатите. Така например, според резултатите от скорошно проучване в САЩ, една нова терапия за рака на панкреаса води до трайна ремисия.