Математическият метод, който десетилетия по-късно стана основа на добре познатия формат JPEG не е получил финансиране през далечната 1972 година. По това време Националният научен фонд на САЩ е отхвърлил заявлението на инженера Насир Ахмед за изследване на ново косинусно преобразуване. По-късно Ахмед си спомня, че един от рецензентите е сметнал идеята за прекалено проста.
Ахмед все пак продължил работата си заедно с Т. Натараджан и К. Р. Рао. Изследователите са търсели начин да опишат изображението компактно чрез набор от числа, без прекалено сложни изчисления. През 1974 година групата публикува DCT – дискретно косинусно преобразуван, което показва, че по ефективност методът се доближава до по-сложното преобразуване на Карунен-Лоев.
Само по себе си DCT не намалява размера на файла. Преобразуването разлага стойностите на пикселите на честотни компоненти: ниските честоти предават плавните промени в цвета и яркостта, а високите отговарят за фините детайли и резките граници. След такова разлагане кодекът може да компресира по-силно информацията, която човешкото око забелязва по-трудно.
Именно този принцип използва класическият JPEG. Кодекът обработва изображението на блокове от 8 × 8 пиксела, прилага DCT, а след това намалява точността на получените коефициенти. Колкото по-агресивно е това квантуване, толкова по-малък е файлът и толкова по-забележими са загубите на качество. При силно компресиране се появяват познатите квадратни артефакти и изкривявания в близост до контрастните граници.
През 1991 година Ахмед описва подробно историята на създаването на метода. След като им е отказано финансиране, екипът е получил толкова добри резултати, че първо е решил да провери отново изчисленията. Идеята, която рецензентът е сметнал за прекалено проста, за да бъде финансирана в крайна сметка се превърна в една от основните математически операции в цифровата фотография.