Да управляваш един от най-големите автомобилни производители в света очевидно е доходоносно занимание, но разликите между отделните компании и държави могат да бъдат изумителни. Ново проучване на Automotive News и Equilar показва, че през 2025 г. ръководителят на General Motors Мери Бара е реализирала възнаграждение от 48,2 млн. долара – почти три пъти повече от шефа на Ford Джим Фарли. Ако тази сума условно бъде разделена на стандартна работна година от около 2080 часа, резултатът е над 23 000 долара за всеки работен час. Или казано по друг начин – за времето, необходимо за една по-дълга среща, стойността на възнаграждението ѝ вече може да се сравнява с цената на нов автомобил.
Тук обаче има важна подробност. Сумата от 48,2 млн. долара не е просто годишната заплата на Бара. Изследването използва т.нар. реализирано възнаграждение – стойността, която изпълнителните директори действително получават при упражняване на опции и придобиване на акции, плюс останалите форми на компенсация. Именно затова числото е различно от приблизително 29,9 млн. долара, отчетени от GM пред американските регулатори за 2025 г.
Мери Бара оставя останалите автомобилни шефове далеч назадРеализираното възнаграждение на главния изпълнителен директор на GM се е увеличило с около 62% спрямо 2024 г., като основната причина е поскъпването и реализирането на акции и други дългосрочни стимули. Контрастът с останалите големи американски автомобилни производители е сериозен. Джим Фарли от Ford е получил около 16,7 млн. долара, а основателят и ръководител на Rivian Ар Джей Скариндж – около 12,4 млн. долара. Така Бара е получила почти три пъти повече от Фарли и близо четири пъти повече от Скариндж.
Още по-интересен е контекстът около финансовите резултати на GM. Докато възнаграждението на Бара расте рязко, нетната печалба на компанията за 2025 г. намалява от около 6 млрд. до приблизително 2,7 млрд. долара. Това не означава непременно, че заплащането на ръководителя е пряко свързано само с годишната печалба. Значителна част от възнагражденията на висшите мениджъри в американските компании идва от акции и дългосрочни програми, които могат да бъдат обвързани с резултати от предишни години, движението на борсовата цена и предварително заложени цели.
Именно акциите все повече се превръщат в основния двигател на огромните суми. По-широко проучване на Equilar за американските компании показва, че медианното възнаграждение на изпълнителните директори през 2025 г. е нараснало с над 23%, а стойността на предоставените акции – с близо 39%.
И все пак Бара не е №1Ако погледнем не само производителите на автомобили, а целия технологичен и индустриален сектор около тях, Мери Бара дори не е най-високо платеният ръководител.
На върха на класацията на Automotive News/Equilar за американските компании, свързани с автомобилната индустрия, е Дженсън Хуанг от Nvidia. Неговото реализирано възнаграждение за 2025 г. достига приблизително 152,9 млн. долара.
На пръв поглед Nvidia може да изглежда странно в подобна класация, но компанията отдавна е много повече от производител на видеокарти. Нейните изчислителни платформи се използват за системи за подпомагане на водача, автономно управление, симулации и изкуствен интелект в автомобилите.
Втора е Ревати Адвейти, главен изпълнителен директор на Flex, с около 48,8 млн. долара, а Бара остава само малко зад нея. Flex произвежда широк спектър автомобилна електроника – от компютърни системи до оборудване за зареждане и управление на батерии.
Така Бара е №3 в по-широката класация, но е най-високо платеният ръководител на традиционен американски автомобилен производител.
А Илон Мъск?
При Илон Мъск сравнението става значително по-сложно. Причината е, че неговите огромни компенсационни пакети са почти изцяло базирани на акции и са обвързани с постигането на дългосрочни финансови и оперативни цели. Затова различните класации могат да покажат драстично различни числа в зависимост от това дали измерват стойността на предоставените акции, стойността им към определен момент или действително реализираното възнаграждение. Това е и добър пример защо цифрата до името на един изпълнителен директор невинаги може да бъде разглеждана като обикновена „заплата“.
Европа и Япония играят съвсем друга играСравнението с автомобилните гиганти извън САЩ е още по-впечатляващо. Ръководителят на Volkswagen Group Оливер Блуме е получил приблизително 7,2 млн. евро за последната финансова година – сума, която е огромна по стандартите на почти всяка професия, но остава многократно под реализираното възнаграждение на Мери Бара.
Разликата с Япония е още по-голяма. Главният изпълнителен директор на Honda Тошихиро Мибе е получил еквивалента на приблизително 1 млн. долара, докато ръководителят на Nissan Иван Еспиноса е бил с възнаграждение около 3,5 млн. долара. Еспиноса дори се отказа доброволно от половината от годишния си бонус на фона на трудните финансови резултати на Nissan.
Това означава, че реализираното възнаграждение на Мери Бара за една година е приблизително 48 пъти по-голямо от това на шефа на Honda. Разликата не е случайна. Американските компании традиционно използват много по-агресивни схеми за възнаграждение чрез акции и стимули, докато при европейските и особено японските корпорации заплащането на висшия мениджмънт обикновено е значително по-умерено.
От 28 долара на час до десетки милиони годишноНа другия край на автомобилната индустрия картината изглежда съвсем различно. Според данните, използвани в проучването, един автомобилен работник в САЩ получава средно около 28 долара на час. При условното изчисление за Мери Бара стойността на годишното ѝ възнаграждение се равнява на над 23 000 долара за един стандартен работен час.
Разликата е над 800 пъти. И точно това може би е най-интересният извод от класацията. Автомобилната индустрия преживява една от най-големите трансформации в историята си – електрификация, автономно управление, китайска конкуренция и навлизане на изкуствения интелект. За компаниите човекът, който трябва да ги преведе през тази промяна, очевидно става все по-скъп. Поне в Америка.