Ново изследване разкри, че Земята и Марс са се формирали от един и същ прахов облак в ранната Слънчева система. Въпреки общия си произход обаче, двете съседни планети са преминали през коренно различни процеси на растеж. Това обяснява защо днес Земята е процъфтяващ оазис на живота, докато Марс е останал суха и безжизнена пустиня.

Изследователите дълго време се опитваха да разберат точния механизъм, по който са се формирали скалистите планети във вътрешната част на Слънчевата система. Благодарение на прецизен анализ на метеорити изследователите откриха, че двете планети са формирани от едно и също градивно вещество, а именно фин силикатен прах и малки космически отломки, които са циркулирали около младото Слънце преди милиарди години. В този ранен етап двете космически тела са изглеждали почти като близнаци с оглед на химичния състав.

Различни начини на растеж

Голямата разлика между двете планети възниква по време на основната фаза на тяхното уголемяване. Земята е формирала много по-силна гравитация и е успяла да организира процеса си на растеж по изключително ефективен начин. Тя е продължила да улавя огромни количества от финия космически прах в продължение на милиони години. Този постепенен и постоянен приток на вещество е позволил на нашата планета да натрупа огромна маса и да запази стабилно ядро.

При Марс ситуацията се е развила по съвсем различен начин. Червената планета е изпитала сериозен недостиг на фин строителен материал в своята орбита. Вместо да расте постепенно чрез натрупване на прах, Марс е бил подложен на хаотични сблъсъци с по-големи космически скали. Поради тези сблъсъци планетата не е успяла да си осигури достатъчно суровини, за да достигне размерите на Земята.

Последици за живота

Разликата в начина на растеж е предопределила бъдещето на двата свята. Земята е станала достатъчно голяма, за да задържи силно магнитно поле и гъста атмосфера. Нейното горещо течно ядро продължава да генерира защита срещу опасната слънчева радиация и до днес. Това е позволило на повърхността да се задържи течна вода, което е ключовият фактор за появата на живота.

Марс от своя страна е останал твърде малък, с маса едва около 10% от тази на Земята. Поради скромните си размери той е изстинал много по-бързо, неговото ядро е замръзнало, магнитното му поле е изчезнало, а слънчевият вятър буквално е отнесъл по-голямата част от атмосферата му. По този начин планетата е загубила способността си да поддържа течна вода на повърхността си и се е превърнала в замръзнала скалиста пустиня.

Официалната публикация можете да немрите тук.