Учените от австралийския институт QIMR Berghofer проведоха проучване, което показа, че дори краткотрайното излагане на открито при слаба слънчева светлина може да увреди кожата и да повиши риска от развитие на рак на кожата. Резултатите поставят под съмнение дългогодишното схващане, че престоят на слънце рано сутрин или по-късно през деня е практически безопасен.

Както отбеляза съавторката на проучването професор Рейчъл Нийл, това е първото проучване в Австралия, което изследва въздействието върху човешката кожа на нивата на ултравиолетовото лъчение, възникващи естествено на повърхността на Земята.

„Една и съща доза ултравиолетово лъчение може да се получи за кратко време в средата на деня или за по-дълго време сутрин или вечер. Нашето проучване показа, че общата доза е важна – няма значение за колко време е натрупана. Хората могат да изпитат фалшиво чувство за безопасност, когато интензивността на слънчевата светлина е слаба, и да прекарват прекалено много време на открито без необходимата защита. Ние показахме, че това е проблем за кожата.“

обясни професор Нийл

В проучването, озаглавено Low-Dose UV Study са участвали 58 души със светла и тъмна кожа. Учените са изложили участък от гърба на всеки от тях на ултравиолетово лъчение с ниска (например, в средата на сутринта) и висока (например, по обяд) интензивност в продължение на няколко дни. След това са били взети биопсии за проверка на уврежданията на ДНК и оценка на молекулярните и имунните реакции на кожата.

Изследователите са останали изненадани, когато са открили признаци на увреждане на ДНК, независимо дали участниците са били изложени на ултравиолетова доза за кратък или продължителен период. Дозата на облъчване е била недостатъчна, за да се зачерви кожата, но дори и в този случай са били регистрирани измерими увреждания на ДНК.

Слънчевата светлина играе важна роля в синтеза на витамин D и за общото здраве, но тя също така се класифицира като пълен канцероген – тоест може както да предизвика, така и да стимулира развитието на рак. Настоящите препоръки съветват да се прилагат мерки за защита от слънцето, когато индексът на ултравиолетовото лъчение достигне 3 и повече. Изследването се съсредоточи върху молекулярните промени, които сигнализират за увреждане на кожата много преди развитието на рак. Сред изследваните маркери e бил протеинът p53, нивото на който се повишава при стрес на кожните клетки или увреждане на тяхната ДНК. Измерваха се също така уврежданията на ДНК, причинени от ултравиолетовото лъчение.

Съавторът на проучването, професор Дейвид Уайтман отбеляза, че наличието на увреждания на кожата не означава, че ракът вече се е образувал.

„Нашите лабораторни резултати показват, че тези малки дози ултравиолетови лъчи са нанесли известна вреда на ДНК-то на кожните клетки – достатъчна, за да предизвика реакция на клетките в отговор на увреждането. С течение на месеците и годините тези епизоди на случайно облъчване ще оказват кумулативно въздействие върху кожата и могат да доведат до мутации, които да предизвикат рак на кожата.“

каза той

Изследователите подчертават, че заключенията им не са призив за пълно избягване на слънчевата светлина. Според тях препоръките за защита от слънцето трябва да бъдат актуализирани въз основа на биологични данни, а не на отдавнашни предположения.

„Нашата цел е да дадем на австралийците точни и надеждни препоръки. Това започва с разбирането дали слънчевата светлина, която считаме за „безопасна“, наистина е безвредна на клетъчно ниво.“

казват те

Резултатите подкрепят и идеята слънцезащитният крем да стане част от ежедневната рутина – особено за защита на кожата при кратки и неочаквани престои на слънце в ежедневието.