На 4 октомври 1974 г. е направена първата копка на автомагистрала „Хемус“. Днес, точно 52 години по-късно, това е една от онези годишнини, при които трудно решаваш дали трябва да има торта, свещички или просто поредната карта с оцветени в различни цветове участъци.
Мащабът на времето се усеща най-добре с една любопитна технологична аналогия. Когато строителството на „Хемус“ започва, Microsoft още не съществува – компанията на Бил Гейтс и Пол Алън се ражда през 1975 г. Apple е основана чак на 1 април 1976 г., а първият IBM PC, който ще постави началото на ерата на масовия персонален компютър, ще се появи през август 1981 г.
Оттогава получихме Windows, интернет, смартфоните, GPS навигацията, iPhone, електромобилите и генеративния изкуствен интелект. Apple тази година дори отпразнува своята 50-годишнина. „Хемус“ е с две години по-стара – но все още не може да ни отведе по магистрала от София до Варна.
Първата копка е от 1974 г., първите километри идват пет години по-късно
Официалното строителство започва на 4 октомври 1974 г., когато първата копка е направена от тогавашния ръководител на държавата Тодор Живков. През 1979 г. е открит първият участък – 23,6 км между Варна и Девня, а през 1983 г. към него се добавят още 20,4 км до Млада гвардия. Софийският край на магистралата започва да придобива познатия днес вид през 1986 г., когато е пуснат участъкът Яна – Правец с дължина 44,4 км.
Оттам историята постепенно се превръща в смесица от инженерни постижения, спрени строежи, нови проекти, променени трасета, обществени поръчки и срокове, които се преместват все по-напред в календара.
Добър пример е обходът на Правец. Строителството му започва още през 1984 г., спира в края на 80-те заради липса на финансиране и приключва едва през 1999 г. Самият участък е само 5,47 км, но включва два виадукта и тунела „Правешки ханове“.
Част от „Хемус“ всъщност е впечатляващо инженерство
Лесно е цялата история на магистралата да бъде сведена до въпроса „кога най-после ще я довършат“, но старият планински участък край Витиня е сериозно инженерно постижение, особено ако си припомним с каква техника е строен преди повече от четири десетилетия.
Тунел „Витиня“ е с две тръби по 1195 метра, „Топли дол“ е около 880 метра, а „Ечемишка“ достига над 800 метра в едната посока. Само в този стар участък има десетки малки и големи виадукти.
Най-впечатляващ е „Бебреш“ – съоръжение с дължина 714 метра и височина около 125 метра. При строителството са използвани гигантски греди с тегло около 220 тона и дължина 58 метра. Инженер, участвал в проекта, разказва пред БНТ, че изграждането на стълбове с височина около 120 метра с тогавашната техника е било истинско предизвикателство.
Тоест „Хемус“ не е просто един безкраен строеж. Част от нея е и своеобразен музей на българското пътно инженерство от различни епохи.
2025 г. най-после донесе още магистрала
Последните години все пак донесоха видимо движение. През октомври 2025 г. бяха отворени първите 10 км от участъка между „Боаза“ и „Дерманци“, а през декември беше пусната и останалата част, с което целият участък 1 достигна около 15 км.
Интересни са и мащабите на новото строителство. Само в този участък има четири големи моста над река Вит. Един от тях е над 730 метра в едното платно, друг е 632,8 метра, а към тях се добавят още два виадукта с дължина 440 и 352 метра.
През 2026 г. процесът продължи. През февруари беше издадено разрешение за строеж за участък 9 между района на Лозница и Буховци, а през май зелена светлина получи и близо 32-километровият участък 6, който трябва да стигне до пътя Русе – Велико Търново при Куцина. За него е посочен строителен срок от 44 месеца след официалното откриване на площадката.
Към май строителство вече се извършваше по участъци 2, 3 и 4, за участък 5 се подготвяше документацията, а при участъци 7 и 8 продължаваха процедурите по съгласуване и проектиране. Това означава, че почти цялото липсващо парче между западната и източната част вече е поне на някакъв етап между проектната документация и реалния строеж.
И ето го новия срок: 2030 г.
През септември 2026 г. регионалният министър Иван Шишков обяви новата амбиция: „Хемус“ да достигне Велико Търново в рамките на около две години и половина, а цялата магистрала да бъде завършена приблизително година по-късно. Това поставя евентуалния финал около 2030 г.
Разбира се, „Хемус“ има достатъчно дълга история, за да ни е научила да поставяме думата „срок“ в кавички. През годините са обявявани различни дати, включително планове магистралата да бъде готова още през 2024 г.
Затова 2030 г. засега е по-разумно да бъде възприемана като цел, а не като дата, която непременно трябва да бъде отбелязана отсега в календара.
418 километра и повече от половин век чаканеКогато бъде напълно завършена, „Хемус“ трябва да свърже София и Варна по трасе с планирана дължина около 418 километра и да се превърне в основния магистрален гръбнак на Северна България. Планът предвижда оставащата част да премине край Плевен, Летница, Павликени и Велико Търново, а след това през Североизточна България да достигне вече построения участък към Шумен и Варна.
И ако сегашният график действително се изпълни, ще се получи любопитна историческа симетрия. Магистрала, започната във време, когато персоналният компютър още не съществува в днешния му вид, може най-накрая да бъде завършена в епоха, в която автомобилите вече сами поддържат лентата си, телефонът в джоба ни е по-мощен от суперкомпютрите от 70-те, а изкуственият интелект може да напише маршрут от София до Варна за секунди. Остава само един малък проблем – някой най-после трябва да построи целия път по този маршрут.