Учените най-накрая са разкрили тайната на мъглата в атмосферата на Венера, която беше открита от сондите „Венера“ и „Пионер“ през 70-те години, но произходът ѝ оставаше загадка до днес. Това е просто прах – буквално.

Както се оказа, в резултат на изгарянето на метеорити в атмосферата на Венера остават частици космически прах, които при взаимодействието си със сярна киселина образуват мъгла. Това е установил планетологът Хироки Карю и неговият изследователски екип от Университета Тохоку в Сендай (Япония) с помощта микрофизичен модел. Този тип модел включва микрофизиката – процеси в микромащаб, които създават облаци и валежи на Земята и други небесни тела.

„Непрекъснатият приток на космически прах е достатъчен, за да поддържа този долен слой мъгла с разпределение на частиците по размер, наблюдавано от входящите сонди. Тези частици от мъглата с космически произход действат като ефективни ядра на кондензация, допринасяйки за образуването на облаци в основната облачна среда дори далеч от първоначалния им източник.“

съобщи планетологът в изследване, публикувано в списанието Nature Astronomy

По-рано се предполагаше, че мъглата се е образувала от вулканична пепел. Венера е най-вулканично активната планета в нашата Слънчева система. Признаци за вулканична дейност на нея бяха открити за първи път от космическия апарат „Магелан“ в началото на 90-те години. Въпреки това, както са установили изследователите, вулканичната пепел не е източник на частиците от мъглата, както и прахът от повърхността на планетата. Според Карю, дори ако на Венера имаше много по-големи потоци от вулканичен или повърхностен прах, взаимодействието на неговите частици със сярата в атмосферата не би довело до образуването на мъгла.

Оказа се също, че частиците от метеорити увеличават образуването на облаци на Венера, тъй като създават повече възможности за кондензация. При това по-голямото количество частици не означава по-голямо количество облачни капчици. Вместо това няколко частици се слепват и образуват по-големи струпвания, преди около тях да се кондензира сярна киселина. Облаците от тези кондензати продължават да се сгъстяват, докато не се потопят в разгорещените долни слоеве на атмосферата, където сярната киселина се изпарява при температура до 100°C.

В резултат на изследването учените са разкрили още една загадка. Нещо в атмосферата на Венера поглъщаше ултравиолетовите лъчи, но досега не беше ясно какво точно оказва това влияние.

Учените предполагаха, че абсорбаторa могат да бъдат железни съединения, особено след като сондите „Венера“ и „Вега“ откриха желязо в атмосферата, а масспектрометърът на борда на сондата „Пионер-Венера“ откри съединението железен сулфат, но не успяваха да обяснят всичко докрай. Сега обаче изследователите са установили, че железен сулфат съответства на свойствата на мъглата.

Оказва се, че за частиците от дим, намиращи се на определена височина (от 40 до 50 километра над повърхността на планетата), кондензацията е невъзможна, тъй като високата енергия на частиците създава бариера, която не позволява на капките сярна киселина да се залепят за повърхността им. Частиците със силна бариера се пренасят в горния слой на облаците от по-горещ въздух, издигащ се в процеса на конвекция, където те се охлаждат достатъчно, за да се превърнат в частици от сярна киселина. Въпреки че предишни наблюдения сочеха това, екипът на Карю намери по-убедителни доказателства.

По-нататъшните изследвания на учените могат да помогнат за по-доброто разбиране на това как космическият прах допринася за образуването на облаци и мъгла на планети като Юпитер, Сатурн и Нептун.