Междузвездната комета 3I/ATLAS продължава да оставя химически следи за света, в който е възникнала. Нови наблюдения с телескопа „Уилям Хършел“ показаха, че плазмената ѝ опашка е необичайно богата на молекулярен азот. Въз основа на съотношението между азота и въглеродния оксид астрономите са оценили температурата на образуване на тялото на по-малко от -240°C, т.е. само с около 30 градуса над абсолютната нула.
Екипът e използва спектрографа WEAVE и едновременно с това е различил пет вида заредени частици в опашката на 3I/ATLAS: N₂⁺, CO⁺, CO₂⁺, H₂O⁺ и CH⁺. За междузвезден обект такъв набор се регистрира за първи път. Долната граница на съотношението N₂ към CO е 0,023 ± 0,001, което значително отличава 3I/ATLAS от кометите в Слънчевата система и сочи, че тя е възникнала далеч от светлината на родителската си звезда.
Според настоящите данни не е възможно да се установи родителската система. 3I/ATLAS се движи по отворена хиперболична орбита и след като преминава през Слънчевата система, се връща обратно в междузвездното пространство. Химичният състав служи като своеобразна „капсула на времето“. По-рано астрономите вече бяха изследвали дълбокия състав на кометата и бяха забелязали признаци на среда, силно различаваща се от нашата.
Още една странност е свързана с метанола CH₃OH, най-простия алкохол. Наблюденията с ALMA установиха изключително високо съотношение на метанол към циановодорода при 3I/ATLAS. В две серии измервания показателят достигна приблизително 124 и 79. Сред кометите, изследвани в радиодиапазона по-висока стойност е известна само при необичайната C/2016 R2, богата на CO и азот.
Метанолът се държи по различен начин от циановодорода. Неговото излъчване се засилваше с приближаването към Слънцето, а разпределението на веществото предполага наличието на допълнителен източник директно в кометата, например нагрети ледени частици около ядрото. Авторите обаче не изключват и обичайната сублимация от повърхността на ядрото, тъй като сигналът в най-малките мащаби се оказа недостатъчно сигурен.
Други измервания също очертават образа на много студено и древно тяло. Телескопът „Джеймс Уеб“ откри необичайни съотношения на изотопите на въглерода и водорода, а ALMA регистрира изключително висок дял на деутерий във водата. Според моделите за галактическата химическа еволюция, обектът 3I/ATLAS може да се е формирал преди до 12 милиарда години. През пролетта кометата беше изследвана по-подробно с оглед на необичайната тежка вода в нея.
3I/ATLAS остава едва третият потвърден междузвезден обект след 1I/Оумуамуа и 2I/Борисов. За разлика от предшествениците си, ярката активна комета предостави на астрономите пълноценни спектри на газ, прах и йони. Такъв набор от данни позволява да се сравняват условията за раждането на планетарните системи не по косвени признаци, а по веществото, което само по себе си е пристигнало от друга част на Галактиката.