Диета, съчетаваща елементи от средиземноморското хранене с хранителен план, разработен за понижаване на кръвното налягане може да спомогне за забавяне на някои структурни промени, настъпващи при стареенето на мозъка. Това сочат резултатите от проучване, публикувано в списанието Journal of Neurology Neurosurgery & Psychiatry.

По-стриктното спазване на диетата MIND е свързано с по-малка загуба на мозъчна тъкан с течение на времето, особено на сивото вещество, което играе важна роля в паметта, ученето, вземането на решения и обработката на информация. Тя също така е свързана с по-малко увеличение на мозъчните вентрикули – изпълнени с течност пространства, които обикновено нарастват с намаляването на мозъчната тъкан.

Какво представлява диетата MIND?

Диетата MIND (Mediterranean-Dietary Approaches to Stop Hypertension Diet Intervention for Neurodegenerative Delay) вече е била свързвана с по-добро когнитивно здраве, отбелязват изследователите. Този хранителен режим набляга на зелените листни зеленчуци, други зеленчуци, плодове, ядки, пълнозърнести продукти, риба, бобови култури, зехтин и птиче месо, както и на умерената консумация на вино. Тя също така препоръчва да се ограничат маслото и маргаринът, сиренето, червеното месо, тестените изделия и сладкишите, както и пържената храна от заведения за бързо хранене.

Въпреки че предишни проучвания свързваха диетата MIND с когнитивни ползи, връзката ѝ с възрастовите промени в структурата на мозъка оставаше по-малко ясна. Тези структурни промени са свързани и с невродегенеративни заболявания, като болестта на Алцхаймер и болестта на Паркинсон.

Изследователите са проследявали промените в мозъка в продължение на години

За да проучат въпроса, изследователите са наблюдавали 1647 възрастни и хора в напреднала възраст. Участниците са преминавали през редовни медицински прегледи на всеки 4-8 години. От 1999 година насам им се правеше и ЯМР на мозъка на всеки 2–6 години.
Храненето се оценяваше с помощта на поне един въпросник за честотата на консумация на храна (FFQ), попълнен по време на прегледите през 1991-1995 година, 1995-1998 и/или 1998-2001 година. Всеки участник също така е преминал поне две МРТ изследвания на мозъка в периода от 1999 до 2019 година и не е имал признаци на инсулт или деменция към момента на първото сканиране.

Средният резултат по диетата MIND беше малко под 7 от възможните 15 точки, като 15 означаваше максимално спазване. Хората от горната третина по спазване на диетата MIND по-често са били жени и са имали висше образование. Те също така по-рядко са пушели или са страдали от затлъстяване. Те също така по-рядко страдаха от състояния, влияещи върху здравето на мозъка, включително диабет тип 2, високо кръвно налягане и сърдечно-съдови заболявания.

По-високите резултати по скалата MIND са свързани с по-бавна загуба на сиво вещество

През средния период на наблюдение от 12 години МРТ изследванията са показали очаквани възрастови промени в цялата група. Те са включвали намаляване на общия обем на мозъка, сивото вещество, бялото вещество и хипокампуса. В същото време обемът на спинномозъчната течност и на мозъчните камери се е увеличавала, както и хиперинтензивността на бялото вещество, която се проявява като ярки петна на МРТ и може да сочи за увреждане на тъканите.

При хората с по-високи резултати по диетата MIND загубата на сиво вещество протичаше по-бавно. Всяко увеличение на резултата по диетата MIND с 3 точки е било свързано с по-бавна загуба на сиво вещество (0,279 см³/година). Според изследователите това е съответствало на 20% по-малко възрастово намаление и на еквивалент от 2,5 години забавяне на стареенето на мозъка. Подобна закономерност се наблюдаваше и при увеличаването на обема на мозъчните вентрикули. Всяко увеличение на резултата по диетата MIND с 3 точки беше свързано с по-бавно увеличаване на общия обем на вентрикулите с −0,071 см³/година, което е равносилно на 8% по-малка загуба на тъкан и приблизително 1 година забавяне на стареенето на мозъка.

Плодовете и птичето месо се открояват

Някои храни са допринасяли в по-голяма степен за благоприятните връзки. По-високата консумация на плодове е била свързана с по-бавно увеличаване на обема на вентрикулите. Птичето месо беше свързано с по-бавно разширяване на вентрикулите и по-бавно намаляване на обема на сивото вещество. В същото време, по-високата консумация на сладкиши беше свързана с по-бързо разширяване на вентрикулите и по-голяма атрофия на хипокампуса. Пържената храна от заведения за бързо хранене също е била свързана с по-голямо намаляване на обема на хипокампуса.

Някои резултати се оказаха неочаквани

Не всеки продукт даде очакваната картина. По-високата консумация на пълнозърнести продукти е била свързана с няколко неблагоприятни структурни промени, включително по-бърза загуба на сиво вещество и обем на хипокампуса, както и по-бързо разширяване на мозъчните вентрикули. Сиренето показа обратната картина. По-голямата консумация на сирене е била свързана с по-бавно намаляване на сивото вещество и обема на хипокампуса, по-малко разширяване на мозъчните вентрикули и по-малък брой хиперинтензивности в бялото вещество.

Ползите се оказаха по-силни при възрастните хора

Общите връзки останали стабилни в няколко допълнителни анализа и са били по-силни сред възрастните участници. Изследователите твърдят, че това може да сочи, че диетата MIND може да бъде особено подходяща за хора с повишен риск от по-бързо стареене на мозъка или за тези, при които се наблюдават по-големи вариации в темповете на мозъчната атрофия.

По-силни връзки са били наблюдавани и сред участниците, които са били по-физически активни и не са били с наднормено тегло или затлъстяване. Тази закономерност повишава вероятността комбинацията от хранене, благоприятно за мозъка, с други здравословни навици да помогне за намаляване на риска от невродегенеративни заболявания, казват изследователите.

Проучването не може да докаже причинно-следствена връзка

Резултатите са получени в рамките на наблюдателно проучване, поради което не могат да се установи, че диетата MIND е пряка причина за по-бавните промени в мозъка. Изследователите отбелязват също, че въпросниците за честотата на консумация на храна разчитат на точното запомняне от страна на участниците на това, което са яли, което може да доведе до грешки в спомените.

Те също така не са могли да изключат леки когнитивни нарушения към момента на първото МРТ сканиране, промени в храненето с течение на времето или влиянието на генетични рискови фактори. Тъй като участниците са били предимно от бялата раса, резултатите може да не са в същата степен приложими за хора с друг етнически произход.

Въпреки това изследователите заключават:

„Тези резултати потвърждават потенциала на диетата MIND като полезен за мозъка хранителен режим и подкрепят нейната роля в стратегиите, насочени към забавяне на невродегенерацията при застаряващото население“.