Когато мислим върху въпроса дали съществува извънземен живот, си представяме скалисти планети като Марс или Земята. Но Вселената не спира да ни изненадва. Наскоро астрономите анализираха близо 16 500 пулсиращи звезди, наблюдавани от телескопа TESS на NASA, и се натъкнаха на нещо необикновено – масивен газов гигант на име HD 156295 b, разположен на 140 светлинни години от нас. Самата планета няма твърда повърхност, но тя отваря вратата към вълнуваща хипотеза: търсенето на обитаеми екзолуни под лъчите на изключително горещи звезди.

Звездата-домакин на новооткрития свят е от клас A – изключително горещи звезди, които светят с ярка синьо-бяла светлина. Докато повърхността на нашето Слънце е около 5500 градуса по Целзий, тази на HD 156295 достига впечатляващите 7500 градуса по Целзий. Освен това тя е с два пъти по-голяма маса от тази на Слънцето и свети близо девет пъти по-силно от него.

Телескопът TESS на лов за екзолуниОбитаемите зони (в зелено) на звезди, които са по-горещи от Слънцето (горе), подобни на Слънцето (в средата) и по-хладни от Слънцето (долу). Червените зони са тези, в които течната вода на повърхността би се изпарила, а сините зони – тези, в които тя напълно би замръзнала. Източник: Britannica

Поради тази екстремни температури обитаемата зона (регион, в който разстоянието позволява наличие на течна вода) се разполага много по-далеч, отколкото обитаемата зона в нашата Слънчева система. Планетата HD 156295 b обикаля около своята звезда на разстояние от 3.9 астрономически единици (AU), тоест почти четири пъти разстоянието между Земята и Слънцето. Една пълна обиколка отнема около шест земни години. На тази дистанция газовият гигант получава около 60% от светлината, която Земята получава от Слънцето. Това го поддържа в изненадващо умерен и комфортен топлинен диапазон.

Потенциал за живот

Тъй като HD 156295 b наподобява Юпитер по структура, тя няма твърда повърхност, върху която би могъл да се развие извънземен живот в познатата ни форма. Въпреки това астрономите остават оптимисти за потенциала на системата.

Опитът показва, че масивните газови гиганти често притежават големи луни с твърда повърхност. Ако около HD 156295 b обикалят подобни естествени спътници и те са успели да запазят собствена атмосфера, условията там биха били коренно различни от тези на суровия газов свят. Предполага се, че тези луни биха могли да задържат течна вода на повърхността си и да предложат среда, напълно годна за зараждането и поддържането на биологичен живот. Изследването отваря нови хоризонти пред науката като доказва, че е възможно планети да оцеляват в обитаемите зони на много по-горещи звезди, отколкото се смяташе досега.