Седиш в кафене, возиш се в транспорт или просто вървиш по улицата и изведнъж се появява странното усещане, че някой те гледа в гърба. Обръщаш се и наистина срещаш нечий поглед. Такива съвпадения са толкова убедителни, че е лесно да повярваш в мистериозното „шесто чувство“.
Няма обаче научни доказателства, че хората са способни да усетят погледа на друг човек без никакви сензорни сигнали. Вместо това, в мозъка има няколко механизма, които могат да създадат много убедително усещане, че са наблюдавани.
Забелязваме повече, отколкото осъзнаваме.
Периферното зрение постоянно събира информация за околното пространство. Човек може да не гледа директно някого, но може да забележи движението на глава, силует, промяна в осветлението или посоката на лице с крайчеца на окото си.
Към това се добавя и слухът. Стъпките, шумоленето на дрехите, промяната в гласовете зад нас или дори внезапната тишина могат да се превърнат в сигнали, които мозъкът обработва, преди съзнателно да разберем значението им.
Затова понякога изглежда, че чувството се е появило от нищото, въпреки че мозъкът вече е получил няколко малки сигнала.
Човешката зрителна система обикновено е изключително внимателна към очите и посоката на погледа на другите хора. Това е важна социална информация: погледът може да сигнализира за интерес, заплаха, намерение за говорене или необходимост да се обърне внимание на определен обект.
Има и друга причина, поради която „шестото чувство“ изглежда толкова точно – особеностите на паметта.
Нека си представим, че през деня сте се почувствали сякаш някой ви наблюдава пет пъти. Четири пъти сте се обърнали и нищо не се е случило. На петия път всъщност е имало човек зад вас, който е гледал право във вас. Това е съвпадението, което ще се помни много повече.
Освен това, когато внезапно обърнем глава, другият човек може автоматично да погледне назад, създавайки впечатлението, че не гледа вас, въпреки че зрителният контакт може да се е случил, след като сме се преместили.
По-силно чувство за присъствие може да се появи и в условия на несигурност, като например в тъмна стая или на непознато място. Когато информацията е оскъдна, мозъкът е особено внимателен към потенциално важните сигнали.
Така че мистериозното усещане, че някой ни гледа, не се нуждае непременно от мистично обяснение. Периферното зрение, слухът, несъзнателната обработка на малките сигнали и селективната памет могат да се комбинират, за да създадат много убедително впечатление, че сме усетили погледа на някой друг, още преди да сме се обърнали.
Спомнете си какво всъщност е „шестото чувство“? Как мозъкът използва забравените спомени, за да влияе на нашия избор.