Колко данни създава човечеството всяка секунда – и къде се съхраняват всички те?

Докато четете това изречение, милиони други хора едновременно четат нещо в интернет, преглеждат емисията си в Instagram или чатят чрез Zoom.

Всяко от тези действия оставя дигитален отпечатък – файл, запис в базата данни, ред от дневника, който трябва да се съхранява, обработва и да бъде достъпен някъде.

В тази статия екипът на центъра за данни GigaCenter ще ви каже точно колко данни създаваме всяка секунда и каква инфраструктура стои зад тях, за да се гарантира, че те остават налични.

Какво се случва в мрежата всяка минута?

Компанията Domo публикува ежегодна инфографика, наречена Data Never Sleeps, която показва мащаба на дигиталната активност за една минута. Изданието 12.0 за 2024 г. показва, че по това време глобалната интернет аудитория е била 5,52 милиарда души.

Смята се, че всяка минута потребителите извършват около 5,9 милиона търсения в Google, изпращат 251 милиона имейла и 18,8 милиона текстови съобщения. Само в работните чатове в Slack се изпращат над един милион съобщения през това време.

Видеата в YouTube се гледат средно 3,5 милиона пъти в минута. Във Facebook и Instagram кратките видеа Reels са гледани средно близо 139 милиона пъти. Това включва многократни гледания на едно и също видео от различни потребители.

Ако разделите тези цифри на 60, ще получите приблизителната картина на това, което се случва всяка секунда: около 98 000 заявки за търсене, 4,2 милиона имейла и 313 000 текстови съобщения. Само YouTube получава около 58 000 гледания, а Reels – 2,3 милиона. 

Това са средни стойности само за няколко категории активности от много по-широк поток, който включва също финансови транзакции, телеметрия от сензори и показатели от милиони свързани устройства.

Колко е това в зетабайти?

Активността е едно, но количеството данни, което генерира, е съвсем друго. За да измерят това количество, анализаторите използват зетабайти. Зетабайт е единица, равна на трилион гигабайта или байт с 21 нули. Това е приблизително толкова, колкото биха могли да поберат 3,9 милиарда смартфона с 256GB памет.

В своето проучване Data Age 2025, публикувано през 2018 г., изследователската компания IDC прогнозира, че годишният обем на създадените, събраните и копирани данни в световен мащаб ще нарасне от 33 зетабайта през 2018 г. до 175 зетабайта през 2025 г. Този обем включва нови данни и копия на данни, включително тези, създадени от цифрови услуги.

В същото време, количеството създадени данни значително надвишава количеството данни, които се съхраняват дълго време. Някои данни са необходими само за обработка, след което се изтриват или презаписват. 

Документи, бази данни, видеоклипове и резервни копия могат да се съхраняват с години. Така че следващият въпрос е къде точно се намира информацията, която трябва да бъде достъпна?

Три нива, където се съхраняват данните

Данните могат да се съхраняват на устройството на потребителя, на локалния сървър на компанията или в център за данни. IDC идентифицира три основни слоя на тази инфраструктура: крайни устройства, мрежова периферия и ядро.

Endpoint (Крайни точки) – смартфони, лаптопи, IoT сензори и други устройства, които създават или получават данни. Част от информацията остава там: снимки в паметта на телефона, документи на компютъра или записи от измервания на устройството.

Edge (мрежова периферия) – сървъри и системи, разположени по-близо до мястото, където се генерират или използват данните. Това могат да бъдат локални сървъри в клонове на компанията или малки центрове за данни близо до потребителите. 

Те позволяват обработката на информацията с по-малко забавяне. Например, система за видеонаблюдение може да анализира видео на място и да предава само записите на конкретни събития към централната система.

Core (ядро) – центрове за данни, които концентрират ресурсите си за централизирано съхранение и обработка на информацията. Тук функционират корпоративни бази данни, онлайн-услуги, системи за архивиране и анализи. 

Облачните платформи работят и на физически сървъри в центровете за данни. Когато потребителят запазва файл в „облака“, той го поставя на хардуерен носител, до който има достъп през мрежата.

Тези слоеве взаимодействат в зависимост от задачата. Някои данни се обработват и съхраняват локално, докато други се изпращат до център за данни. Информацията може също така да тече директно от устройството към облачната услуга – не е необходимо да преминава през всичките три слоя на обработка.

Какво се случва физически в центъра за данни?

Центърът за данни е специално оборудвано съоръжение за съхранение на сървъри, системи за съхранение и мрежово оборудване.

Работата му се поддържа от системите за захранване, охлаждане, пожарогасене и контрол на достъпа. Резервните източници на захранване и компонентите на инженерната система спомагат за поддържането на работата по време на прекъсванията на електрозахранването и поддръжката.

За оценка на инженерната инфраструктура на центровете за данни се използва по-специално класификацията Tier, разработена от Uptime Institute. Тя има четири нива: от Tier I до Tier IV. 

Например, за Tier III, ключово изискване е възможността за извършване на планирана поддръжка на компонентите и пътищата за захранване и охлаждане, без да се спира ИТ оборудването. Това се осигурява чрез резервирани компоненти и алтернативни пътища за доставка на ресурси.

Съществува и стандартът TIA-942, който обхваща изискванията за физическата инфраструктура на център за данни: местоположение на съоръжението, сграда, кабелни системи, захранване, охлаждане, противопожарна и физическа сигурност. 

Освен това е важна сертификацията ISO/IEC 27001, която се отнася до системата за управление на информационната сигурност, като оценка на риска, правила за достъп, реагиране при инциденти и наблюдение на изпълнението на тези процедури.

Предизвикателство, което нараства с обема на данните

За да съхраняват повече информация и да обслужват повече потребители, центровете за данни увеличават капацитета на сървърите и системите за съхранение. 

Допълнителното оборудване изисква електричество и охлаждане. Изчисленията за изкуствения интелект създават особено високи енергийни изисквания.

Според Международната агенция по енергетика, през 2025 г. потреблението на електроенергия от центровете за данни се е увеличило със 17%, докато общото глобално търсене се е увеличило с 3%. 

Нарастването на натоварването увеличава необходимостта от развитие на електропреносни мрежи, а наличието на енергия се превръща във важен фактор по време на изграждането и разширяването на центрове за данни.

Ето защо, за компаниите, които разполагат оборудването си в център за данни, е важно да проверят дали обектът има достатъчен капацитет за текущите нужди и бъдещото разширяване.

Заключение

С помощта на интернет ние общуваме, учим се, изследваме света и улавяме случващото се около нас. Част от тази информация е необходима за няколко секунди, докато друга се превръща в знание, към което ще се връщаме години наред.

Зад възможността за съхраняване и достъп до тези данни стоят хардуерът, електричеството и ежедневната работа на хората. И с разрастването на дигиталния свят, неговата физическа основа трябва да стане по-здрава.