QR кодовете, създадени през 1994 г. за проследяване на авточасти в производството, сега се използват за безконтактни плащания, вход в услуги, Wi-Fi свързаност, активиране на eSIM карти и цифрови билети. В същото време те все по-често се използват във фишинг схемите, съобщава TechSpot.

Технологията е разработена от екипа на инженера на Denso, Масахиро Хара. Тя заменя конвенционалните баркодове, които можеха да съдържат около 20 знака и изискваха множество сканирания за една кутия с части. QR-кодът е стандартизиран в международен план през 2000 г., а разпространението му сред масовата аудитория е улеснено от появата на вградени скенери в камерите на смартфоните.

Как работи кодът?

QR-кодът се състои от черно-бели модули, които кодират битове данни. Три големи квадратни маркировки в ъглите му помагат на камерата да разпознае кода от различните ъгли, а специални елементи коригират изкривяването на изображението. Празна рамка около кода също е необходима за надеждно сканиране.

Кодовете имат четири нива на корекция на грешки: най-високото позволява възстановяване на около 30% от данните в случай на повреда. Ето защо QR-кодът може да остане четлив дори с лого в средата. Има 40 размера на кода: от мрежа 21 на 21 модула до 177 на 177. Най-голямата версия с ниско ниво на корекция може да побере до 7089 цифри или 2953 байта данни. 

Плащания и рискове

В Китай QR кодовете са се превърнали в често срещан метод за плащане чрез Alipay и WeChat Pay, а в Индия мрежата UPI е обработила рекордните 24,5 милиарда транзакции през август 2026 г. Организацията по стандартизация GS1 и търговците на дребно работят съвместно по инициативата Sunrise 2027, за да гарантират, че до края на 2027 г. POS системите ще могат да четат 2D кодове. Такива QR-кодове могат да съдържат идентификатор на продукта и връзки към информация за наличности, изтегляне от пазара или рециклиране.

Междувременно, нападателите използват QR-кодовете, за да пренасочват жертвите към фишинг страници, техника, наречена „quishing“. Според Microsoft броят на QR-фишинг атаките в имейлите се е увеличил от 7 милиона през януари 2026 г. до над 18 милиона през март. Измамниците също така са поставяли фалшиви кодове на паркомати, заведения за хранене и транспортни съоръжения, за да откраднат информация за плащане. Преди да кликнете, струва си да проверите предварителния преглед на адреса, показан от камерата на смартфона, и да внимавате за съкратени или подобни домейни.

Препоръчваме ви и нашата статия скритата опасност от QR-кодовете, или защо не трябва да сканирате всичко, което видите. Сред опасностите при безразборно сканиране и невнимание се изброяват Фишинга, Зловредния софтуер, Социално инженерство, Кражба на поверителна информация, Принудителен паричен превод.